Kitabı oku: «Падам Си По Нея», sayfa 2

Каду

Толкова неща се случиха днес, че решавам да обядвам сам в ресторант до плажа. Не мога да спра да мисля за Мариана от тази сутрин. Тя наистина е красива и съм изненадан, че никога не съм забелязвал това преди. Аз изнесох лекция на Мигел, най-големия женкар в офиса, за да я остави на мира. Тя е уважително момиче, а не като другите момичета от списанието, които винаги се срещат с някого. Мариана е сериозна и всеотдайна и сладка. Всъщност е смущаващо колко много мисля за нея.

Седнал до огромен прозорец, поглеждам към плажа. Обичам морето. Има дни, като днес, когато полагам неимоверни усилия да не се съблека, да хвана дъската за сърф, да поплувам и просто да забравя за света около мен. Изведнъж нещо ми привлича вниманието. Това е тя.

Тя е там, седнала на пейка близо до плажа. С разрошена от вятъра коса и усмивка на лицето тя прилича на току-що излязла от морето нимфа. Какво ми става? Обсебен съм от Мариана и нямам идея защо. Прокарвам пръсти през косата си и извиквам сервитьора с молба за сметката. След като плащам, започвам да действам напълно необичайно, като следвам импулса си и пресичам улицата, насочвайки се към плажа. Тя е с гръб към мен и гледа право в океана. Сядам тихо до нея, докато изведнъж тя се обръща и изкрещява.

- О, Боже! Опитваш се да ме убиеш ли? - пита тя с ръка на гърдите си.

- Съжалявам, Мариана. Не исках да те уплаша... Не знам какво друго да кажа.

- Ама… какво правиш тук? - пита тя с любопитен поглед. Това не беше добра идея. Дори не знам какво правя тук. Аз съм двадесет и шестгодишен успешен и опитен мъж, който се държи като петнадесетгодишно момче.

- Бях на обяд. Тогава те видях - казвам аз, след това млъквам, за да не кажа нещо друго, за което нямам обяснение. Вятърът носи нейния парфюм към мен. Той е сладък, мек и много женствен. Затварям очи, унесен от нейния аромат.

Когато ги отварям, тя ме гледа с насмешливо изражение, сякаш съм луд или нещо подобно. Може би наистина съм.

- Всичко наред ли е? - пита тя, опитвайки се да се усмихне.

Кимам.

Мамка му! Сигурно си мисли, че съм идиот. Вдигам поглед и се съсредоточавам върху морето. Тогава чувам смях. Когато я погледна, виждам, че се кикоти и сякаш се опитва усилено да потисне неистовия, силен смях.

- Какво? - питам аз и виждам как бузите й поруменяват.

- Съжалявам! Просто никога преди не съм те виждала безмълвен. Някак си е сладко - казва тя, след което се смее още малко.

Сладко? Никой никога не ме е наричал сладък.

- Радвам се да видя, че някой се забавлява - казвам сериозно и тя изведнъж тя спира и ме поглежда сериозно.

- И сега? - питам с любопитство.

- Съжалявам! Не беше хубаво да ти се смея така, Карлос Едуардо - отвръща тя, като навежда поглед. Имам силно желание да протегна ръка и да поставя кичур коса зад ухото й.

- Каду - казвам, неспособен да се спра.

- Да? - тя вдига поглед изненадано.

- Тук аз съм просто Каду, Мариана.

Сега тя се усмихва открито.

- Мари - казва тя и аз се усмихвам, както и тя.

Вятърът развява тъмната й коса и вече не мога да устоя на желанието да я докосна. Протягам ръка и слагам един кичур зад ухото й, а тя затваря очи. Преживявам нещо върховно, сякаш влизам в друго измерение. Нямам представа какво ми се случва, но сякаш някакъв магнит ме дърпа към нея. Изведнъж силен шум плаши и двамата и отдръпвам ръката си.

- Какво беше това? - питам объркан. Тя вади мобилния си телефон от блузата си, където той е безопасно прибран между гърдите ѝ. О, Господи! Тя ме притеснява много.

- Алармата ми - казва тя и я изключва. Разсмива ме. На телефона й има множество програмирани аларми.

- Колко аларми имаш? - питам с любопитство. Тя се смее.

- Доста. Шефът ми има много срещи. Тя звучи развеселено и аз се усмихвам.

- Ще се връщаме ли? - пита тя, а аз кимам. - Да не си глътна езика?

Смея се. Тя е различна от всяка друга жена, която някога съм срещал.

- Не. Онемях заради едно коте - отговарям, неспособен да контролирам флирта в тона на гласа си. Мари се усмихва по прекрасен начин.

Връщаме се към сградата мълчаливо и когато почти сме стигнали, тя започва да се държи резервирано. Взима лентата за коса от китката си и връзва косата си, като веднага приема по-професионална стойка. Влизаме сами в асансьора и усещам оживеното й присъствие до мен. Усмихваме се един на друг, но мълчим. За първи път в живота си оставам без думи, но изобщо няма нужда да говоря.

Когато стигаме етажа, аз задържам вратата. Отиваме в офиса си все още мълчаливи. Умишлено оставям Мари да върви напред и наблюдавам плавното люлеене на бедрата ѝ. Никога не съм се забърквал с колеги. Това е моето правило, но в момента правилата изглеждат без значение. Всичко, за което мога да мисля, е нейната нежна усмивка и колко силно искам да целуна устните й и да разбера дали са толкова меки, колкото изглеждат. Влизаме в офиса и тя ми се усмихва.

- Благодаря за компанията.

- За мен е удоволствие, Мари. Наричам я с прякора , а тя се усмихва и отива до тоалетната. Поемам дълбоко въздух и отивам в офиса си. Сядам на черния кожен диван с чувството, че току-що ме е прегазил камион и дори не съм имал време да запиша регистрационния номер.

МАРИ

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

Задушавам се в тоалетната. Шефът ми беше отвлечен и заменен от някакъв странен очарователен мъж!

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

О, БОЖЕ МОЙ! Какво се случи? Нов шеф?

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

Не! Стария, но рециклиран. О, Боже, замаях се. Той е възхитителен.

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

По дяволите! Защо си изпращаме имейли, вместо да се чуем? Ще ти се обадя.

Звънът на мобилния телефон ме стряска.

- Можеш ли да обясниш какво се случва? - изкрещя тя.

- Не знам какво да кажа. Бях на плажа, гледах морето. Той просто изскочи от нищото и проведохме най-странния разговор!

- Какво каза той?

- Той ... той каза, че навън името му е Каду! - аз изригвам объркана и Лаис се смее на глас.

- Е, слава богу, че е Каду, а не Едуарда, нали? Можеше да каже, че харесва това, което ние харесваме! - тя се пошегува и двете се засмяхме.

- Лаис, той има трапчинки! Трапчинки! Все още не мога да повярвам на тази невероятна ситуация.

- Колко е готин по скала от нула до десет?

- Единадесет! Дванадесет! Петнадесет! - отговарям развълнувано аз и се смеем още. Чувам шум, идващ от телефона ми. Още една аларма.

- Мамка му! Трябва да вървя. Почти дойде време за срещата. Трябва да подготвя стаята.

- Хубаво. Мари, по-добре запиши всеки детайл, за да не забравиш нещо. Искам да разбера всичко довечера!

- Добре.

Казвам чао, след което излизам от тоалетната.

Спирам до бюрото си, за да взема материала, от който се нуждая, след това отивам в конферентната зала, като пробвам някои дихателни упражнения, които научих в YouTube. Подреждам масата, поставям папките с материалите за срещите по местата им и бавно започвам да се успокоявам, като позволявам на Мариана Коста да заеме мястото на Мари. Тоест, докато Големият шеф не се появява с екипа. Усещам погледа му върху мен, докато всички се настаняват на столовете си. Когато се обръщам към него, той намига. Ако преди съм си падала по него, сега съм напълно полудяла.

Мари

След странния епизод в понеделник имах много малко контакти с Каду. Проведохме поредица от срещи и във вторник вечерта той отлетя за Сао Пауло, бързайки да реши проблем в друг клон. Реших, че понеделник бе аномалия в нашите професионални отношения и че трябва да го игнорирам. Не бях в състояние да осмисля случилото се и просто не бях готова да се справя с него, без значение какво може да означава, независимо дали всъщност означаваше нещо или не.

В петък вечер с Лаис танцуваме. Ходим в различни клубове всяка седмица, но целта ни остава същата - да разклатим задниците и да изпуснем малко пара. Днес отиваме в клуб в Лагоа. Един от колегите на Лаис каза, че там ще свири международна рок група.

Взимам бърз душ и търся нещо, което да облека. В петък вечер оставям елегантната и професионална Мариана зад гърба си, както и нейните костюми и рокли, и ставам Мари, радостното и игриво момиче.

Избирам избелели тесни дънки, черна блестяща тениска и обувки на токчета. Изсушавам косата си, като я оставям пусната на вълни, съвсем различна от начина, по който я нося в офиса. Докато се гримирам, включвам уредбата и се опитвам да пея, дори и фалшиво.

Много съм музикална. Обичам всички видове музика и да пея и танцувам. Ето защо петък вечер e такова събитие за мен. Петък вечер е единственото време, в което мога да освободя цялата енергия, която трупам в себе си през цялата седмица.

Нанасям грима си, като подчертавам очите си с очна линия и лек нюанс червило на устните си. Поглеждам се в огледалото и съм доволна от купонджийката Мари, която виждам. Затварям малкото портмоне, когато ми звъни мобилният телефон.

- Мариана, ти имаш майка, знаеше ли това? - казва майка ми, смеейки се.

- Здрасти, мамо. Знам! Как си?

- Добре съм! Ще излизаш ли с Лаис? Тя каза на майка си, че отива в Лагоа.

Нашите майки винаги клюкарстват и заговорничат, за да получат информация от нас.

- Да, така е. Всъщност тъкмо излизах, мамо. Отиваме на концерт.

- Грижи се за себе си, скъпа. Вземете такси.

- Ще вземем. Доскоро, мамо - казвам, развеселена от разговора ни. Тръгвам към сградата на Лаис, като все още си тананикам.

След като чакаме почти четиридесет минути докато Лаис се приготви, най-накрая се обадихме на Луис - таксиметровия шофьор, на когото се доверихме да ни кара до и от всеки купон. Ние сме развълнувани, смеем се и се шегуваме през целия път, докато Лаис изведнъж става сериозна.

- Какво? - питам притеснено.

- Не знам, имам... странно чувство.

- Странно в какъв смисъл? Боже Господи! Мразя тези глупости за шесто чувство - оплаквам се аз. Изглежда, че всеки път, когато някой каже, че има странно чувство, нещо лошо се случва. Луис ме поглежда и се кръсти три пъти.

- Не знам. Сякаш нещо лошо ще се случи, разбираш ли? Нещо голямо.

- Може би ще си намериш гадже - казва Луис и двамата се смеем.

- О, Луиз, не мисля така. Това място, където отиваме, е пълно с богати хора. Дори няма да ни погледнат. Когато кажем къде живеем, те ще бягат в противоположна посока от нас. Ние просто ходим там, за да танцуваме и да се забавляваме - казва Лаис и се смеем.

И е права. Почти всеки път, когато излизаме и се срещаме с момчета, ако те живеят в южната част на града, това е задънена улица. Знаехме, че местоположението оказва влияние, но беше разбираемо. Те живееха далеч и имаше много красиви жени, които живееха по-близо. Никой мъж не иска да мине през такива трудности. Освен ако не е луд по някого.

- Те губят. Ти си мила, хубава и работиш. Ако синът ми беше малко по-голям, щях да му кажа да избере една от вас за гадже - казва Луис и двете се смеем при мисълта за дванадесетгодишния му сладък син.

След малко минаваме през тунела и виждаме красивия квартал Лагоа. Времето е топло, а звездната нощ обещава забавна вечер. Луиз спира таксито пред бара, плащаме му и ни казва да се обадим, когато сме готови да се върнем. Такава е нашата уговорка.

„Барзиньо” е стара тухлена къща, която някога е била частен клуб. Барът е на приземния етаж, масите са пълни с хора, отпиващи от напитките си. На последния етаж има дансинг и малка сцена.

- Искаш ли нещо за пиене, Мари? - пита Лаис. Поклащам глава в знак на отрицание, тъй като си умирам да се кача горе и да потанцувам. Тя се смее, като вече ми чете мислите. Изкачваме се по стълбите, пълни с хора.

Групата свири една от любимите ми песни. Тъкмо стигнахме, но с Лаис вече танцуваме и пеем. Когато музиката се забавя, разбирам колко силно копнея за някой, който да ми прави компания. Като цяло съм се разочаровала от връзките, но би било хубаво да има някой, с когото да танцуваме бавни танци.

Часовете минават и ние пеем на всяка песен, която свири страхотната група. С Лаис танцуваме, говорим и се смеем.

Пея, когато ме завладява най-странното чувство. Това е странно усещане, сякаш някой ме вика, но не мога да разбера откъде идва усещането. Оглеждам се и не виждам нищо, но усещам пеперуди в стомаха и студено изтръпване в тила. Ако бях пила, щях да го отдам на пиянството, но не бяхме близвали нищо. Тогава виждам едни съблазнителни, познати кафяви очи. Когато виждам трапчинките му, изведнъж ми се завива свят.

Какво трябва да направя ... тук в клуба готиният ми шеф ме зяпа, сякаш съм голям сладолед? Разбира се, направих единственото, което можах… Избягах!

КАДУ

Обикновено не излизам в петък вечер, особено след пътуване. Но Родриго толкова настояваше, че не можах да откажа. Един от нашите приятели от университета има рожден ден и „Барзиньо” е близо до нас.

- Ще отидем, ще постоим час-два и след това ще се приберем у дома. Остаряваш, човече! - оплаква се Родриго. Най-накрая се съгласявам да последвам. По-лесно е от това да кажа „не“ и да прекарам остатъка от живота си, слушайки за това.

След полета си се отправям към вкъщи и вземам бърз душ. Дори не си правя труда да се обръсна. Обличам чифт дънки и бяла риза.

Това, което очаквах да бъде спокойна вечер с приятели, бързо се превърна в нещо друго. Тъкмо бях влязъл в клуба, когато усетих нещо във въздуха. Беше обезпокоително, сякаш нещо щеше да се случи. Огледах се. Родриго ни разказваше забавна история и тогава я видях. Е, поне мисля, че я виждам. Тя изчезва толкова бързо, колкото се появи. Сигурен съм, че видях Мари да танцува. Не може да съм толкова обсебен от нея, че да си представям разни неща.

Оглеждам внимателно мястото и не я виждам. Боже, може би наистина се побърквам. Вдигам рамене, опитвайки се да забравя усмивката й, когато Родриго обявява, че отива на лов за жени. Смея се на коментара му и го гледам, опитвайки се да разбера коя ще бъде неговата „жертва“. Сърцето ми започва да бие бързо и за секунда мисля, че ще трябва да се бия със собствения си приятел, но след това той се обръща, за да говори с блондинката до нея. Да, нея. Знаех, че не съм луд.

Оставам там, където тя не може да ме види и само гледам. Тя изглежда толкова различно от онази Мариана, с която работя. Тя е красива и секси, облечена добре и отпусната. Групата свири и тя пее разпалено, сякаш е на микрофона.

Няколко минути просто стоя там и се възхищавам на жената, която без усилия е откраднала вниманието ми, както никой друг досега. Смешно е, защото Мари не е като жените, с които обикновено излизам. Те обикновено са много слаби, руси или рижави, нагласени, така че да привлекат вниманието ми. Тя е нещо съвсем друго. Да, тя е добре облечена и има грим, но изглежда истинска, като жена с красиви форми, а не празноглава кукла.

Не съм от типа момчета, които правят компромиси. Никога не съм срещал някой, с когото да си струва да градя връзка. Изглежда, че повечето жени, с които се срещам, просто се интересуват да бъдат видяни с някой влиятелен мъж, да си намерят богат съпруг или да позират за корицата на „Бъди“... но Мари изглежда различна.

Докато групата свири следващата си песен, аз я гледам как пее. Нещо в начина, по който изрича думите „желанието за безкрайни целувки“ запалва искри в нея. Очите й сякаш променят цвета си. Това ме кара да последвам импулса си - трябва да я последвам. Вървя в обратна посока, опитвайки се да я изненадам. Като се приближавам в гръб и преди да я уплаша, прекарвам ръка около кръста й и изпявам следващите редове в ухото й.

Каду

Познат ли ви е онзи момент, в който усещате, че светът е спрял? Все едно някой натиска пауза с дистанционно и изведнъж всичко около вас просто престава да съществува?

Да, и аз не знаех какво е усещането, докато не усетих ръката на Каду около себе си и не го чух да пее в ухото ми.

Естествено веднага изтичвам към тоалетната. Лаис ме разтърсва и ми казва да дишам, защото се държа сякаш съм си загубила ума. Е, не ме гледайте така. Знаете ли откога съм без гадже? От две години! Последната ми връзка завърши болезнено. Той наистина беше ревнив и оттогава не вярвам на никого. И определено никога не съм целувала някой като Каду. Никога. Със сигурност щях да си спомня, дори ако беше само небрежна целувка.

Лаис ми казва да вдишвам и издишвам, както в онова видео. След това тя ми казва, че съм глупава и трябва да се държа като пораснала жена, каквато съм. Успявам да се успокоя и да се върна с нея на дансинга, опитвайки се да изглеждам спокойна, но всичко, което искам, е да се върна у дома. Страхувам се от това, което ще почувствам, ако се се забъркам, дори сега да изглежда като невинен флирт. Защото знам, че той е от онези мъже, които ми спират дъха за секунда. Да не говорим, че той ми е шеф!

Излизаме от банята и аз се оглеждам, но него го няма. Може би беше плод на въображението ми? Не мога да повярвам, че съм стигнала до там, че да си въобразявам несъществуващи неща. Обхождаме дансинга за всеки случай и най-накрая мога да се отпусна, тъй като не откривам готиния си Голям шеф никъде. Въздъхвам с облекчение и оставям музиката да ме води. Групата е наистина добра и свирят музиката, която харесвам.

Но по време на една романтична песен всичко се променя. Отново усещам това напрежение. Пеперуди в стомаха ми. Студени тръпки по гръбнака ми. Оглеждам се и не виждам нищо. Лаис разговаря с някакъв готин тип, който я сваля. Продължавам да танцувам сама, докато не усещам ръка, която се увива около мен, и не чувам дрезгав глас в ухото си.

Опитвам се да се отдръпна, но той не ми позволява.

- Остани с мен, Мари. Искам да танцувам с теб - прошепва ми Каду в ухото и не мога да откажа. Всъщност не мога дори да говоря. Онемяла съм и краката ми са омекнали. Ако ме пусне, ще падна като парцалена кукла.

Той ме държи близо до себе си. Той е горещ и дори по-мускулест, отколкото очаквах. Вероятно тренира много, щом има такова тяло и това изведнъж ме кара да се чувствам несигурна. Не ми харесва, че ръката му е увита около кръста ми. Той ще усети всички излишни килограми, които бих предпочела да скрия. По дяволите.

Усещам как помирисва косата ми. Диша дълбоко и ме придърпва към себе си. Тогава всичко около нас изчезва и оставаме само ние. Той ме държи с една ръка, а с другата гали врата, косата и лицето ми. Музиката продължава. Лаис и онзи тип са точно до нас, целуват се, сякаш нищо друго няма значение, а аз съм в клуб, танцувайки с готиния си шеф и не знам какво да правя. Това променя всичко, но въпреки че ме плаши, просто не мога да се сдържа. Докосването му е сладко, деликатно и топло. Той се опитва да ме опознае до най-малкия детайл, без да е прекалено настоятелен от първата среща.

Обръща ме с лице към него, като отново ме държи за кръста. Едва чувам музиката около нас. След това той отново пее в ухото ми. Това е песен за желанието и необяснимите чувства. Това, което преживяваме тук, не подлежи на обяснение. Не мога да дам такова, дори да исках.

Устните му оставят следи по ухото и врата ми. Докосването му е много нежно, но предизвиква едно от най-силните усещания, които някога съм изпитвала. Устните му оставят следа от нежни целувки, а брадата му ме драска.

Минават часове и дори не усещам времето. Когато осъзнавам колко е късно, това е само защото Лаис ме вика и ми казва, че е време да тръгваме.

- Скъпа, ще те заведа у дома - казва й мъжът, когото целува, но тя поклаща глава и се усмихва.

- Няма нужда. Наистина е далеч от мястото, където отиваш. Освен това вече изпратих съобщение на таксиметровия шофьор, който идва да ни вземе.

Те продължават да говорят и Каду ме обръща с лице към себе си.

- Остани с мен, Мари. - казва той. По дяволите, изкара ми акъла.

- Да остана с теб? Аз ... Аз обикновено не... - опитвам се да обясня, че не съм толкова лесна колкото жените, с които обикновено излиза, но той ме прекъсва.

- Не, хубавице. Няма да правим друго освен това, което вече правим. Просто искам да те държа в обятията си още малко. Не съм готов да те пусна.

Гласът му е още по-тих и той ме гледа в очите, сякаш се тревожи какво ще кажа.

- Но тогава...как ще се прибера... - казвам аз и той отново ме прекъсва.

- Ще те закарам.

- Живея доста далеч, Каду - обяснявам аз, но той поклаща глава.

- Не и с кола. Още по-малко, ако си на мотоциклет. Моля те. - помоли той, а аз не мога да откажа.

- Лаис, ти върви - казвам на приятелката си.

- О, БОЖЕ МОЙ! Какво? Сигурна ли си, скъпа? - пита тя, изненадана от неочакваното ми поведение.

- Не...но не мога да откажа... Дори не знам защо - казвам и тя се усмихва. - Просто искам да остана с него още малко. Тя ме гледа изненадано, след това кима и ме прегръща.

- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо - казва тя и след това му казва:

- Ако не знаех, че те познава, никога не бих я оставила, но тъй като се познавате от известно време...

- Не се притеснявай. Ще се обадя. Сбогуваме се и тя тръгва към таксито с момчето, чието име е Родриго, както разбирам по-късно. Обръщам се към Каду, който се усмихва и показва трапчинките си.

- И сега? Барът ще затвори - казвам аз, опитвайки се да разбера къде иска да ме заведе в три сутринта.

- Гладна ли си? - пита той и аз се усмихвам в знак на потвърждение. Той ми се усмихва, притиска ме здраво и ми казва в ухото:

- Хайде. Нека вземем нещо за ядене. Като хваща ръката ми, той ме дърпа към изхода. Чувствам се лека до него, сякаш мога да летя.

Това определено е най-удивителният момент, който някога съм преживяла с някого през целия си живот. Каду ме кара да изпитвам всички тези емоции и имам чувството, че бих отишла навсякъде с него, стига да поиска.