Kitabı oku: «Падам Си По Нея», sayfa 3

Каду

Аз съм опитен мъж, излизал съм с актриси, модели, успешни бизнес дами. Но през цялото това време никоя от тях не ме е карала да се чувствам както Мари. Може да се повтарям, но тя е специална. Тя е сладка и забавна и никога не съм бил с някой, който се държи с мен като нея, сякаш съм обикновен човек.

Не че съм знаменитост или нещо такова. Но повечето хора са много внимателни около мен, защото съм главен редактор на едно от най-продаваните списания в страната. Но не и тя. Мари се държи с мен така, както с всеки друг.

Напускаме „Барзиньо”, хванати за ръце. Сега е малко хладно, тъй като е посред нощ и усещам как тя трепери до мен. Придърпвам я и я топля с тялото си. Вървим пеша до паркинга, като се държим за ръце и аз се проклинам, че реших да дойда с мотоциклет. Слава богу, че не отиваме далеч.

Спираме до мотора ми и тя го поглежда уплашено. Очаквах комплимент, но тя ме изненадва за пореден път.

- Ще се качим на това? - пита тя и аз съм шокиран, когато тя нарича моя Харли „това“.

- Това е Харли и да, ще се качим на него - казвам, като й давам каската. Тя гледа ту мен, ту каската, сякаш няма идея какво да прави с нея.

- Това се слага на главата, хубавице - шегувам се и я щипвам за носа.

Тя се смее и казва:

- Знам, просто никога досега не съм носила. Не знам как да я сложа.

Тя навежда поглед, бузите й се зачервяват и усещам как сърцето ми се свива.

- Ела тук, ще ти помогна - отговарям аз и тя се приближава. Вземам каската от нея и я слагам на главата й, като се усмихвам през цялото време. Изчаквам да се качи на мотоциклета, когато е готова. Усещам нежните й ръце на кръста ми и преди да тръгна, казвам:

- Трябва да ме хванеш по-здраво или ще паднеш. Тя ме хваща малко по-здраво и аз се усмихвам. - По-здраво, хубавице. Дръж ме така, сякаш съм твоето плюшено мече - шегувам се аз, а тя се смее.

- Ти си твърде голям за плюшено мече и не достатъчно мек - отвръща тя и аз потръпвам, когато усещам тялото й прилепнало към моето, докато ме държи здраво.

- Аз съм мускулесто плюшено мече - шегувам се аз и тя се смее.

- Точно така. Никога не бих си взела мускулесто плюшено мече - казва тя и този път аз съм този, който се смее.

- И защо така?

- Просто ме погледни! Не съм точното олицетворение на добра форма, Каду. Мразя да ходя на фитнес - казва тя и усещам доза несигурност в гласа й.

- И не е нужно. Ти си красива каквато си - казвам и я хващам за ръка. Запалвам мотора и отивам в Леблон - второто ми любимо място в света.

Моят дом.

МАРИ

Минаваме през лагуната Родриго де Фрейтас и макар да обичам прекрасната гледка, всичко, за което мога да мисля, е горещото тяло, за което се държа. Нервна съм и пеперудите в стомаха ми се превръщат в ято луди птици. Нямам представа къде ме води, но както каза той, и аз не се чувствам готова да се сбогувам. Докато чувствам жуженето от мотора, мисля как ще потръгнат нещата оттук нататък. Въодушевена съм, но също така се страхувам. Все пак той ми е шеф и нямам представа какво ще правим оттук насетне.

Караме, докато стигаме до Леблон. Той паркира в гаража на изискана сграда близо до плажа. След като спира, слизаме от мотоциклета и той ми помага да сваля каската. Докато я поставя обратно на мотоциклета, аз се опитвам да оправя косата си, която в момента вероятно изглежда ужасно. Потръпвам нервно, но когато той се обръща и ме поглежда в очите, губя представа за всичко. Погледът му е напрегнат. Никога не съм виждала някой да ме гледа по този начин. Чувствам, че той се опитва да научи всичките ми тайни. Погледът му се насочва към устните ми и когато си мисля, че най-накрая ще ме целуне, той просто облизва устните си, усмихва се и ми подава ръката си, за да го последвам. Чувствам се объркана, привлечена и омагьосана. Никой от другите момчета, с които съм излизала, не се е държал така в мое присъствие и се чувствам...прелъстена.

Хващаме се за ръце и той ме отвежда до асансьора, натиска бутона за последния етаж и се обръща към мен. Аз се усмихвам и той ми се усмихва. Като ме придърпва към себе си, той опира чело в моето.

Издишва дълбоко и казва:

- О, Мари... Какво ще правя с теб?

Преди да мога да отговоря, асансьорът се отваря и той го задържа, за да изляза. Тогава отново ме хваща за ръка. Минаваме през малък коридор само с две врати, по една от всеки край. Вървим към едната. Той изважда ключодържател от джоба си и отваря вратата. Разбира се, само дето не припадам, когато виждам колко невероятен е апартаментът му. Толкова е красив и така добре украсен, че стоя до входа, защото се страхувам, че случайно ще се блъсна в нещо и ще го счупя. Аз съм непохватна като слон в стъкларски магазин.

Той се разхожда из стаята и когато осъзнава, че не го следвам, се обръща и ме поглежда с насмешка.

- Харесва ли ти? - пита той, като ме гледа по странен начин. Объркана съм какво има предвид.

- Разбира се. Хубаво е. Аз просто... Спирам, без да знам как да го кажа.

- Ти просто си... - настоява той учудено.

- Малко съм непохватна. Притеснявам се, че може да счупя нещо.

Изражението му се променя и той се усмихва, като показва трапчинки.

Покровителке на застрашените необвързани жени, помогни ми да не си падна по мъж с трапчинки!

Той се приближава към мен, усмивката му е широка и ярка и преди да мога да кажа или помисля за нещо друго, той ме взема на ръце и ме вдига, сякаш съм перце.

- О - прошепвам аз, все още уплашена. Притиска ме към гърдите си, минава през голям коридор и влиза в кухнята.

Той ме слага на земята внимателно, след това прокарва ръце нагоре по ръцете и раменете ми и още по-нагоре, докато стигне лицето ми. Каду никога не отклонява поглед и докато гали лицето ми, той се приближава и ме целува нежно по челото. Краката ми треперят и птиците и пеперудите в стомаха ми воюват, което ме кара да се чувствам така, сякаш ще припадна всеки момент. Той бавно се отдръпва и се усмихва, след което отново поема дъх и се отправя към хладилника.

КАДУ

Не знам какво ми става. Никога досега не съм се чувствал така в близост до жена. Всичко, което искам да направя, е да се грижа за нея, да я докосвам, да помириша парфюма й. Дори не сме се целували и въпреки това знам, че когато го направим, това няма да е като никоя друга целувка, защото Мари е различна. Когато тя застана в хола и се огледа, аз помислих объркването й за интерес. Рядко довеждам някого, освен ако не организирам парти или събиране, но когато това се случи, жените обикновено оглеждат къщата и се чудят кое колко струва. Все още се смея, когато си спомня невинното й признание, че се страхува да не счупи нещо. Тя е прекрасна и толкова различна от жените от моя свят. Как така никога преди не съм го виждал? Как не съм забелязал това, което винаги е било пред очите ми?

Искам я, но в същото време се страхувам. Не става въпрос за секса, сега го знам. И знам, че би било лесно да се влюбя в нея, но въпросът е наистина ли съм готов да се влюбя?

Отивам до хладилника и взимам продуктите, за да направя омлет, а когато се обръщам виждам как тя стои неподвижно и си играе с ръце. Почти не разменихме нито дума, просто стояхме там, наслаждавайки се на присъствието си. Сякаш думите са излишни. Но знам, че трябва да говорим, дори да разменим само няколко думи. По дяволите. Чувствам, че отново съм на петнадесет.

- Защо не пуснеш музика, докато вечеряме, Мари? Посочвам уредбата, която се намира точно зад нея. Обичам музиката и всяка стая в къщата има стерео уредба.

- Разбира се. Някакви предпочитания? - пита тя с усмивка.

- Не, ти избери. Обичаш ли омлет? - сещам се да попитам аз.

- Обожавам. Все още усмихната, тя се обръща към уредбата. Виждам как гледа плейлиста, когато изведнъж се усмихва широко.

- Да не намери нещо по твой вкус? - питам аз. Тя пуска музика, която изпълва стаята.

- О, Каду, имаш толкова много хубави песни! Обичам всякаква музика. Поп, бразилска музика, рок - казва тя, като сяда на стол в средата на кухнята, докато от колоните звучи романтична песен. Пее се за това да откриеш някой, който може да върне изгубените чувства към живота, дори сред толкова много хора.

Опитвам се да не се съсредоточавам върху текста, но той отговаря на начина, по който се чувствам в момента. Този тъмнокос ангел ме омагьоса напълно и ще трябва да се спра или ще направя предложение за брак на Мариана преди края на нощта. Господи! Как се стигна дотук?

Тя продължава да говори по малко, да говори за музиката, която харесва, а аз я следвам, като се опитвам да въведа ред в обърканите си мисли. Когато омлетът е готов, го сервирам с портокалов сок. Предлагам малко бекон, но тя отказва.

Говорим, докато ядем и аз я разпитвам за живота й - какво харесва и местата, които обича да посещава. Разговорът е приятелски и тя ми разказва за приятелството си с Лаис - момичето, което целуна Родриго по-рано днес, за любовта си към музиката и за забавните семейни събирания. Мари е отпусната, забавна и умна. Извън офиса тя е съвсем различна от компетентния и сериозен служител, когото познавам. Тя ми разказва историята за кучето на неин приятел, която така ме разсмива, че ми потичат сълзи от очите.

- Ти си толкова различна от асистентката ми Мариана - шегувам се аз и тя отново се изчервява. Изчервеното й лице ме влудява.

- О, Каду… това ми е работата. Знам, че имаш нужда от компетентен човек, който да ти помага. Не мога да разказвам тези истории, за да забавлявам хората, докато съм там - казва тя и се смее, но очите й изглеждат малко тъжни.

- Какво има? Не ти харесва работата ли? Стомахът ми се свива от мисълта, че не й харесва да работи с мен.

- Не, проблемът не е в това. Обичам работата си. Научавам много от теб и обичам това, което правя.

- Но...

- Няма но.

Тя се усмихва, опитвайки се да сложи край на разговора.

- Кажи, Мари. Сега съм любопитен и притеснен.

Дали не ме използва, за да получи повишение?

- Просто нямам причина да бъда мила с хората там. Не познавам никого достатъчно добре - отговаря тя и се усмихва, но чувствам, че има и друго, което не казва.

- И на какво се дължи това?

- Ами... Тя се замисля, след което казва - Всички там са толкова различни от мен. Говоря с всички и, не ме разбирай погрешно, но... Просто не мисля, че съм типа приятел, с който те са свикнали.

Тя се усмихва и аз губя контрол за момент.

- Но не искам да говоря за работа. Подписала съм договор за поверителност пред шефа ми, така че не мога да говоря много за компанията, съжалявам - казва тя, след което се усмихва. Не мога да не се засмея на шегата й.

Стоим в кухнята и си говорим, смеем се и си играем на фона на музиката. Разговорът ни е непринуден и Мари може да говори за всичко. Тогава тя се прозява и аз поглеждам колко е часът. Леле! Пет и половина сутринта!

- Ела! - Скачам от стола и тя ме поглежда със сънен и объркан поглед. - Искам да ти покажа нещо.

Мари поглежда кухненския часовник и започва да се съпротивлява, но аз я спирам.

- Еха, Каду! Пет и тридесет! Трябва да се прибирам вкъщи! Вдигам я отново на ръце и тя се смее.

- Ще те закарам по-късно, но трябва да видиш нещо, преди да тръгнеш. Тя се смее по-силно и я отвеждам в другата част на апартамента, където е спалнята ми. Отварям вратата, докато още я нося на ръце и тя поглежда право към големия прозорец.

- Уау, каква гледка! - казва тя и аз я слагам на леглото. Сядам зад нея и я придърпвам към себе си. И двамата наблюдаваме изгрева от прозореца. Гледката е наистина красива, а плажът Леблон е долу. Небето е цветно и невероятно като картина от Импресионизма.

Грабвам дистанционното на уредбата и като по план започва да звучи перфектната песен. И тогава решавам да направя това, което искам да направя цяла вечер.

Мари

Каду ме води през дълъг коридор. Той отваря вратата и влизаме в това, което навярно е неговата стая. След това поглеждам и виждам най-красивата гледка през живота си.

- Уау, каква гледка! Слънцето изгрява и небето се обагря с цветове на зората от един прекрасен ден. Той ме слага на леглото и ме взима в обятията си, докато наблюдаваме този пейзаж, който ме оставя без думи. Изтощена съм поради безсънната нощ, но не бих заменила това за нищо на света. Той ме кара да се чувствам защитена и специална. Наистина се надявам, че не се държи така с всяка срещната...

Усещам как Каду се движи и грабва дистанционното. Включва уредбата и започва да звучи идеалната песен, която създава невероятна атмосфера.

Отново усещам как ме обливат вълни от допира му. Той остава без дъх, както и аз. Обръща ме и очите му се впиват в моите. Мълчим, но тези изразителни очи ми казват всичко, което трябва да знам. Той ме притиска още по-силно, гърдите му докосват моите. Хваща лицето ми и се приближава до врата ми, вдишвайки парфюма ми. Той е не само красив и изкусителен. Той е най-сексапилният мъж, с когото съм била. Той ме провокира и кара тялото ми да се тресе при допира с него. Ако преди бях привлечена от него, то сега ме притежава изцяло.

Каду ме целува бавно по врата, като оставя следа с устните си. Въздъхвам и издавам тих стон. Тогава той някак ме кара да изгубя всякаква представа за себе си, за граници и срам. Той ме захапва леко по врата, което ме кара да настръхна цялата. Тогава пращам срама по дяволите и го притискам към леглото, като допирам устните си до неговите в безумна целувка. Преплитат се ръце, устни и езици. Единственият звук е този от безкрайните ни стенания. Той държи косата ми и ме целува, като ме притиска още по-силно към тялото си. Когато го пускам, той се преобръща върху мен и ме дарява с най-прекрасната целувка в живота ми. Съзнанието ми крещи: Заключи вратата и хвърли ключа! Никога няма да го пусна!

Постепенно той забавя темпото си докато се отделим един от друг и ми се усмихва. Дишането му е толкова учестено, колкото и моето.

- О, Мари... - въздъхва той и прибира кичур коса зад ухото ми. Усмихвам се и той ме целува. - Ще те закарам вкъщи, преди да съм нарушил обещанието си.

Какво? Обещание? Вкъщи? Неее!

Той става и ми подава ръка. Правя всичко по силите си да стана възможно най-грациозно. Тръгваме по коридора до изхода и преди той да отвори вратата, аз го хващам за ръка и неспособна да прикрия усмивката си, казвам:

- Благодаря.

Той ме гледа с любопитство и аз продължавам:

- За най-хубавия изгрев, който съм виждала.

Той пуска онази усмивка и аз се чувствам толкова щастлива, че мога да полетя.

Кара ме до вкъщи с колата си, като говорим за пътуване. Той пътува много и ми разказва за всички места, на които е бил и които е харесал. Стигаме до моята сграда твърде бързо и той излиза преди мен, за да ми отвори вратата.

- Благодаря за тази вечер, Мари - казва той леко засрамен. Аз се усмихвам и той ми отвръща също с усмивка, като нежно целува лицето ми. След това ме оставя да отида до сградата си, като се опира на колата и кръстосва ръце в очакване.

Поглеждам назад, преди да вляза и когато го виждам, се чувствам като Пепеляшка след бала, с изключение на това, че в моята версия Очарователният принц я изпраща. Махам му и той ми маха, а после се качва в колата си, заминава и отнася сърцето ми със себе си.

По-голяма част от съботния ден прекарвам в сън, тъй като цяла нощ съм будна. Накрая в пет вечерта се събуждам от звъненето на телефона.

- Кучко, ще те убия! - крещи Лаис, преди дори да имам възможност да кажа здравей.

- О, какво се случи? - питам аз , все още сънена.

- Не ми се обади, за да ми разкажеш всичко за прекараната нощ с готиния ти шеф! За БОГА! Как беше? Страхотен! Горещ! Всичко! Защо, по дяволите, никога досега не си си пробвала късмета с него, момиче? - пита тя и двете се смеем.

- Съжалявам, Лаис. Прибрах се в седем сутринта. - обяснявам аз, а тя надава силен вик по телефона. - О, престани! Току що се събудих!

Искам да знам всичко! И тогава й разказвам всичко, което се случи през тази невероятна нощ.

Излишно е да казвам, че съм влюбена. Чувам в собствения си глас нотките на щастие. Нямам представа какво ще стане оттук нататък, но съм сигурна, че ще измислим нещо.

- О, скъпа, толкова се радвам за теб. Мислиш ли, че той ще ти се обади през уикенда? Сега гаджета ли сте?

- Не знам дали ще се обади и не знам какви сме, Лаис. Знам само, че съм по-щастлива от всякога - казвам аз и след това си спомням, че Лаис също се заби с един мъж снощи. - А ти, момиче? Как беше с господин Секси?

- О, Родриго! Красив е, нали? Той е адвокат. Взе номера ми, но не мисля, че ще се обади.

- Защо?

- Ами не знам. Ние сме много различни, ако разбираш - казва тя и аз знам точно какво има предвид. - Ще отидеш ли на обедното парти утре? - пита тя.

- Как бих пропуснала! Ще ме вземат - казвам аз и двете се смеем.

- Ами днес, искаш ли да излезем? - пита тя, но аз съм твърде мързелива, за да се помръдна.

- О... Не мисля. Ще стана, ще си взема душ и ще уредя някои неща за следващата седмица.

- Добре, аз съм тук. Ако искаш да гледаш филм или нещо подобно, заповядай. Можем да си направим пуканки - казва тя и аз се усмихвам, доволна, че съм й приятелка. Лаис е невероятна приятелка.

- Добре, Лаис. До после! Сбогуваме се и проверявам телефона с любопитство за нови съобщения. Малко се натъжавам, когато не виждам нито едно от него.

Опитвам се да бъда позитивна и си казвам, че може би спи, както и аз до преди малко. Решавам да си взема душ, да си свърша работата и да се насладя на щастието, което изпитах снощи, вместо да позволя на тъпата несигурност да развали настроението ми.

Забавляваме се цял ден. Родителите ни живеят в общност, където хората се познават от години. Почти са като едно голямо семейство. Поне веднъж месечно се събираме на обяд и винаги е много весело и забавно. Хубаво е да хапнеш домашна храна и да прекараш малко време със семейството.

Около шест и половина вечерта телефонът на Лаис звъни и тя излиза отвън, за да говори. Тогава майка ми сяда до мен и започва да ме разпитва.

- Как си? Как е работата? Има ли нови момчета, за които искаш да ми разкажеш?

- Добре съм, мамо. Работата е добре и всичките ми гаджета са въображаеми.

Тя се смее, но продължава.

- Но трябва да има някой. Видях те да проверяваш телефона си няколко пъти - казва тя и аз се усмихвам. Не искам да притеснявам майка си, като й кажа, че съм ходила на среща с шефа си.

- Няма нищо, мамо.

- Ако някога решиш да споделиш, мама е тук. Тя ме прегръща.

- Знам.

Усмихвам се и я целувам по бузата. След това Лаис влиза в стаята.

- Мари, имаш ли нещо против да си тръгваме? - пита тя и това малко ме учудва, но не възразявам. Сбогуваме се и взимаме автобуса до вкъщи.

- Всичко наред ли е? - питам аз, след като се качваме.

- Да, просто Родриго ми се обади - обяснява тя, като изглежда щастлива. Усмихвам се, защото се радвам за нея.

- Така ли? Какво каза?

- О, покани ме на вечеря.

- И къде ще ходите? - питам аз.

- В онази кръчма, която харесваме - казва тя, като има предвид откритата площ, пълна с барове в един търговски център близо до вкъщи. - Ще ми помогнеш ли да си направя прическа?

- Разбира се. Ще изглеждаш красива - отговарям аз през смях и вече мисля каква прическа да й направя. Моята коса е дълга, права и кафява, а нейната е вълнообразна и руса.

Слизаме на нашата спирка, за да обсъдим какво ще облече, развълнувани като две ученички. Часът е седем вечерта и Родриго ще дойде да я вземе след един час. Бързаме да приготвим всичко и в 19:45 тя е готова и изглежда зашеметяващо.

- Изглеждаш перфектно!

- О! Много съм нервна!

- Не бъди! Всичко ще е наред!

Няколко минути по-късно пристига Родриго и ние слизаме да го посрещнем. Сбогуваме се пред входа и му махам, докато той излиза от колата. Той наистина е красив. Рус, висок, със светли очи. Не е като мъжете, с които тя обикновено излиза, но са хубава двойка. Лаис е красива и висока. Усмивката й кара всички останали да се смеят. Тя е прекрасна приятелка и се надявам да намери свестен мъж, който да се грижи за нея.

- Марина, нали? - пита ме и аз се усмихвам, защото съм свикнала хората да грешат името ми.

- Мариана. Как си?

- Съжалявам! Мариана! Аз съм добре, а ти как си? Той се усмихва и ние с Лаис гледаме развълнувано.

- Добре съм. Е, аз се прибирам. Чао, Лаис.

Прегръщам я и прошепвам:

- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо, разбра ли?

- Добре.

- Чао, Родриго! Махвам с ръка и отивам в апартамента си, като си тананикам една песен, докато моята приятелка излиза на среща с новото си попадение.