Kitabı oku: «Hudozhestvena proza», sayfa 4

Подслушано

…На пътят играе хоро. Мариолка вкъщи пред огледалото се белисва. Майка й не може да й се нарадва.

Майка й. Тъй, мама, тъй. Мацни си и носецът, че не знам как ми се види – май червеничък.

Мариолка. Носецът ми е мене дип добър, ами я погледни – туй рокля за пред хората ли е? От толкова рокли уж тая е само от модата, пък и ней нито й е цветът, нито кроежът! Сякаш че съм…

Майка й. Добре, майка, добре – да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга, още по-хубава.

Мариолка. Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време?

Майка й. Онова магаре – дето земахме платът за роклята ти.

(Модата: да седи човек у хапус – напредва!)

Видено

…Огънят грее. Майка му на Иванча преде, а Иванчо забол на котката опашката в поясчето си, стиснал й със зъби ухото, а с ръцете я държи за предните крака. Котката свири "гайда".

Иванчо. Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ща стана?

Майка му. Ти стани човек, та тъпанът на тейка ти е готов на тавана.

(Видиш ли, домнуле Мънза? И тъпанарин да стане някой – трябва да бъде човек).

Казано

Излазям из кафенето – среща ме господин К. – педей човек – лакят мустак.

– Господине, ти с? за магарета говориш… Живял си, види се, между тях – ела да ми избереш някое за сак?.

– Имаш право, господине: откак съм излязъл из бащината си къща, човек не съм срещал. Влез в кафенето, там пред огледалото ще видиш едно, което и от сарафлък отбира. Земи него за икономия.

Рецепт

Издирих вече, издирих! От бял лук бягат: чумата, холерата, жените и сичките прилепчиви болести. Срещу чумата и холерата земай сяка сутрина от 5 до 6 главички; срещу жените – дозата е неопределена. Препоръчам тоя медикамент на сичките младежи, които учат медицината.

Д-р на "изящното изкуство"

Н. П-ски

Епитафии

Ишаллах! – ако е жив "Будилникът", да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници "Будилникът" ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:

На № 1:

 
Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин – базиргян,
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум с шарлаган.
Я плачете, я ридайте,
вси български чада, —
няма вече кой да коси
чуждата ливада;
няма вече кой да краде
цванчета народни,
няма вече кой да бъде
епитроп черковни!
 

На № 2:

 
Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, —
той имаше празна глава
и дълги мустаки.
 

На № 3:

 
През река Лета в ладия харонска
отива в рай една глава конска.
Господи, помени раба твоего доктора
Простича.
 

На № 4:

 
Изровен гробът с мотика,
сандъкът със злато обкован, —
във него лежи владика —
тулум сос слама и катран.
Ум имал нявга в краката
и чувства топли в чарвата!
 

На № 5:

 
Тук почива тъпанарче,
сатирово чедо.
Спи, почивай, бре м…че, —
ти си бил говедо.
 

На № 6:

 
Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, —
патриот беше клетото —
спечели двесте жълтици!
 

На № 7:

 
Тук гние голям патриот —
редакторът на "Народност", —
знаменит беше идиот
и прочут само сос подлост.
 

На № 8:

 
Найденов и Генович
са два философа, —
един има просен ум,
други празна кофа.
 

На № 9:

 
Бог да убие гърците,
че са рано попеле,
та събудиле Григорча,
да разточи зелникът:
дорде да го разточи,
девет села изгори,
дорде да го замеси,
осем попа разпопи,
дорде да го опече,
девет къщи разплака.
Кога седнале да ядат,
нещо крукна в зелникът;
секи вика: "буба е",
Стоил вика: "жаба е";
секи бяга нагоре,
Стоил бяга надоле;
всеки иде със уши,
Стоил иде без уши.
 

Съновник

(откъс)

Сънуваш ли "Хитър Петър" – от хитрини бос ще ходиш; сънуваш ли редактора му – него ще и да видиш.

Сънуваш ли "Отечество" – пази се от болест – хвръква ти имота; сънуваш ли редактора му – ще калаисваш котли.

Сънуваш ли "Македония" – ще ядеш петел; сънуваш ли редакторът й – от яд ще се напиеш.

Сънуваш ли "Свобода" или "Независимост" – пази се от вода, че висяваш на въже; сънуваш ли редакторът им – ще се потиш и сред зима.

Важно нещо

На 11 маия, когато синца празнуваме рахатлъкът на българският народ под турската месечина, в българската капела (българите носят шапки, но защото ние живееме в Букурещ и носиме капели, то и капелата е българска) станало голямо дипломатическо събрание под председателството на дългокосият хаджи Хайвата. Освен шестех присъствували още консули, монсули, кокони, мукони и сякаква рая. Нямало само "мошеници", а това е чудно – между такива хора да няма мошеници. На това събрание решили – но знаете ли, какво решили? – решили и "попили" şi pe domnu Mânzof, като човек политик, с кокал наградили, – решили, че слънцето трябва да изгрява откъм изток, че дядо владика може да е непразен и че г. Владикин е велик педагог и голям оратор, та затова и казаното от него слово било тъй трогателно, щото никой не можал да го чуе. Едно само не могли да решат на това събрание: защо се е пяло "херовикото" два пъти? Дали за салтанат, или за това, че дядо владика сбъркал вратата на олтаря и влязъл в софраджерията да нареди такъмите и да опита "бяла рада". Длъжността на лакей трябвало да изпълни други някой, но тая година мандарините се показали много деликатни към гостите си: един от тях благоволил дору да каже: "Елате – елате и пийте, та да не речете като лани че сме ви изпъдили." Големи хора! Голям ум! Голяма и деликатност!

Тодор с Бялата Аба