Kitabı oku: «El séptimo gesto», sayfa 2
Oпашката на поезията
Замахваш с пръчицата и знаеш точно къде да изведеш замаха си. Както художникът избърсва четка в платното, както диригентът подава алегро виваче, както кръстницата превръща тиквата в карета. Не спираш изведнъж, а плавно, с едно постепенно изтъняване. Което във времето може да се равнява на износването на чифт обувки. С едно пързаляне. Което във времето може да се равнява на същия чифт обувки върху лед. Но най-важното – извивката накрая. Българите я бяха вградили в пафтите на коланите си.
El cabo de la poesía
Alzas la varita y sabes exactamente adónde dirigir tu ademán. Como el pintor enjuga un pincel en el lienzo, como el director de orquesta determina el tempo de un allegro vivace, como el hada madrina convierte la calabaza en una carroza. No te detienes de súbito, sino suavemente; con un adelgazamiento paulatino, el cual, en el tiempo, puede equipararse al desgaste de un par de zapatos. Con un resbalón que, en el tiempo, puede equipararse al mismo par de zapatos sobre el hielo. Sin embargo, lo más importante, la curva al final. Los búlgaros la habían incorporado en los broches de sus cinturones.
Pаните на свободата
Някои си купуват поводи за кучета от онези, кожените, с определена дължина. Други предпочитат автоматични на ролетка. Даваш му да тича на воля, но когато решиш, го придърпваш. Аз го пусках на свобода. Откакто избяга обаче дватри пъти и се върна цялото в рани, пускам го на свобода, но само в двора ми. Кучето ми вие по катериците, вечер по луната. А когато натрупаме дърва за огрев до оградата, се качва и я прескача. И пак се връща с рани. Тогава реших да го държа на синджир. За да не се наранява кучето ми.
Las heridas de la libertad
Algunos se compran correas para perros, de esas de piel, de un largo determinado. Otros prefieren automáticas de cinta. Lo sueltas a que corra a su antojo, pero cuando lo decides, tiras de él. Yo lo dejaba en libertad. Sin embargo, desde que se dio a la fuga y dos o tres veces volviera cubierto de heridas, lo dejo libre pero solamente en mi patio. Mi perro aúlla a las ardillas, de noche a la luna. Y, cuando amontonamos leña junto a la barda para la calefacción, se trepa y salta por encima de ella. Y de nuevo regresa herido. Entonces decidí mantenerlo atado con una cadena. Para que así no se hiera mi perro.
Mазохисти
Понеже от малки търпим болка. С изключение на раждането може би, защото майките ни я поемат. И затова са тъй силни родилните болки. Докато потъмнее люспицата на ореховата ядка, докато се втвърди, докато падне зелената отвън обвивка. Докато спре да цапа пръстите ни. Докато горчилката изветрее. Докато минат месеци, много сезони и някой разчупи ореха. Изпаднал още от торбата на дядо ти. Понеже е кух – същински мощи ядката. От метър и шейсет станал някакви си шейсет. Затова сме мазохисти. Вътре ние.
Masoquistas
Porque desde pequeños soportamos el dolor. A excepción del parto quizá, ya que nuestras madres lo asumen. Por esta razón son tan intensos los dolores de parto. Hasta que se oscurezca la cáscara de la nuez, hasta que se endurezca, hasta que caiga su envoltura verde. Hasta que cese de manchar nuestros dedos. Hasta que el amargor se evapore. Hasta que pasen meses, muchas estaciones y alguien casque la nuez. Y caída mucho antes de la bolsa de tu abuelo. Porque es hueca, auténtica reliquia la nuez. De un metro sesenta quedó apenas de sesenta. Debido a eso somos masoquistas. Por dentro.
Като кърлежи
Всеки ден котката ми носи кърлежи. Обикновено по краката или на най-чувствителното място, където минават всички артерии. Маково семе, кърлежите малки и черни, но напият ли се, разцъфват. Видях два – върху стъблото на финикова палма в Родос и на един камък в Делфи. А наоколо пръски кръв, а наоколо цели локви. От стъпкани. Вдигам поглед нагоре. Няколко съсирека се чернеят – маслини. Кой казва, че когато обичаме, не трябва да ни храни друг? Както майката детето.
Igual que garrapatas
Cada día mi gato trae garrapatas. Por lo general en las patas o en el sitio más sensible, donde pasan todas las arterias. Semilla de amapola, las garrapatas pequeñas y negras, pero, si se embriagan, florecen. Vi dos, sobre el tallo de una datilera en Rodas y en una piedra en Delfos. Y alrededor gotas de sangre, y alrededor charcos enteros. De las aplastadas. Alzo la vista. Algunos coágulos que se vuelven negros: aceitunas. ¿Quién dice que cuando amamos otro no debe alimentarnos? Igual que la madre al hijo.
С криле и зъби
Къде е разликата? Дали в липсата на оперение у едните и на зъби у другите? Единствено хората, мисля си, се раждат без зъби и цял живот се надяват на криле. Сигурно демоните и ангелите са ги създали. На някои зъбите им окапват, а на други само те им остават. Ако си иманяр, ще разбереш. Криле обаче не открих у никого. Само шипове, които мъчеха баба ми и гърбът ѝ се изкривяваше година след година – торен бръмбар. Когато я заровихме с два стръка момина сълза, когато се насълзи една тревичка от преливане, тогава чак ги видях. Как порастват прозрачни.
Con alas y dientes
¿Dónde está la diferencia? ¿Está en la falta de plumaje en unos y de dientes en los otros? Sólo la gente, creo, nace sin dientes y toda la vida está a la espera de alas. Con toda seguridad los demonios y los ángeles las han creado. A algunos se les caen los dientes, pero a otros son lo único que les queda. Si eres buscador de tesoros, lo entenderás. Sin embargo, alas no descubrí en nadie. Únicamente espolones, los cuales torturaban a mi abuela y su espalda se deformaba año tras año: un escarabajo pelotero. Cuando la enterramos con dos ramitas de lirio de los valles1, en el momento que al desbordarse el rocío de un tallo, éste se llenó de lágrimas, sólo entonces las vi. Qué diáfanas crecen.
1En búlgaro момина сълза (lágrima de muchacha). Pareciera que el rocío que se desborda del tallo son lágrimas en evocación al duelo y al nombre de la flor.
Бръмбарите
Обичам бръмбарите заради двата им чифта криле. Заради това, че могат да са пеперуди и прилепи едновременно. Да режат с крилете си и да пърхат. Да са старици и млади булки. Калинката е любимият ми измежду всички. Заради православния принцип в нея (многото черкви върху крилете ѝ) и това, че ми показва пътя. Или пътя на моя любим. А може би, защото е част от една моминска игра, продължение на онази детската, при която късаш същите листа, върху които лази и почиства въшките: «Обича ме, не ме обича...»
Los escarabajos
Me gustan los escarabajos por sus dos pares de alas. Debido a que pueden ser mariposas y murciélagos simultáneamente. Cortar con sus alas y aletear. Ser ancianas y novias jóvenes. Entre todos mi preferida es la mariquita. Por el principio ortodoxo en ella (las muchas iglesias en sus alas) y por mostrarme el camino. O el camino de mi amado. Y tal vez porque es parte de un juego de jovencitas, continuación de aquel de la infancia, en el cual cortas las mismas hojas sobre las que se arrastra y limpia de pulgones: «Me quiere, no me quiere...».
Всичко е добре, свършва ли добре
«Всичко е добре, свършва ли добре» – казва майка ми и обръща дрехите на лице, когато ги слага в пералнята. За да белнат. Обръща дрехите наопаки, когато ги увисва на простора. За да не избелеят. Всичко е добре, свършва ли добре, но как да познаеш къде свършва опакото и къде почва лицето. Децата често ги бъркат, лудите също. И на мен ми се случи да облека лятната си рокля с етикета отвън и да се разходя из Стария град в Родос. Хората не забелязаха. Гледаха ме в краката или в очите някои. Дали е права майка ми, или просто не виждаме?
Todo está bien, si acaba bien
«Todo está bien, si acaba bien» –dice mi madre y voltea la ropa al derecho cuando la pone en la lavadora. Para que se blanquee. Voltea al revés la ropa cuando la pone a secar. Para que no se destiña. Todo está bien si acaba bien, pero cómo adivinar dónde acaba el revés y dónde comienza el derecho. Los niños los confunden a menudo, los locos también. Y a mí me pasó ponerme mi vestido de verano con la etiqueta por fuera y pasear por la Ciudad Vieja en Rodas. La gente no lo notó. Me miraban las piernas o algunos a los ojos. ¿Está mi madre en lo correcto o simplemente no vemos?
Смяна на водопровода
След скъсването по мрежата обикновено става късо съединение. Токът угасва. След скъсването по водопровода обикновено почват течове. Наполовина тече през чешмата, другата се губи някъде. Плащаш цялата. Онази от чешмата всички я пият. За другата никой не знае. Само предполагат. Стари каменинови тръби, от които се хваща рак, казват. Дойдоха, смениха ги с нови. Три дни стояхме без вода. Сега я пием – плащаме. С вкус на метал. «Никой не заслужава сълзите на едно момиче» – казваше майка ми.
Cambio de la tubería de agua
Después de la falla en la red eléctrica por lo regular se produce un corto circuito. Se corta el suministro. Después de romperse la tubería del agua por lo regular comienzan las fugas. Una parte se derrama por el grifo, la otra se pierde en algún lado. La pagas toda. La del grifo todos la beben. De la otra nadie sabe. Únicamente lo imaginan. Viejas tuberías de gres, de las cuales se contrae cáncer, cuentan. Vinieron, las cambiaron por nuevas. Estuvimos tres días sin agua. Ahora la estamos tomando, pagamos. Con sabor a metal. «Nadie merece las lágrimas de una chica», decía mi madre.
Последните ще бъдат първи…
Дето свърших, там започнах. С последните капки от лейката полях цветето, с първите отново. Онези, които разсадихме, другите направо в пръстта, ги настигнаха. Цветето на гарденията се стопи подобно на цвете от шоколадовата глазура. На снимката не можеш да ги различиш. Кучето ми единствено от цялата къща е девствено. Чувам го как вие нощем срещу луната, мисля си, вие срещу химена ѝ. И яхва халищата, когато ги изнесем напролет. Халищата ги перем наесен. И ги препираме.
Los últimos serán los primeros...
Donde terminé, allí comencé. Con las últimas gotas de la regadera regué la planta, con las primeras una vez más. Esas que trasplantamos, las otras, directamente en la tierra, las alcanzaron. La flor de la gardenia se derritió igual que una flor del glaseado de chocolate. En la fotografía no puedes distinguirlas. Mi perra es la única en toda la casa que es virgen. La oigo aullar a la luna durante la noche, yo creo que le aúlla a su himen. También monta las alfombras cuando las sacamos en primavera. Las alfombras las lavamos en otoño. Y las relavamos.
Шофирането не е за всеки
Когато съм зад волана отнесена, вятър под мен като от вентилацията на универсален магазин точно на входа. Понякога го усещам как ме държи в коловоза си – топка за боулинг, с тежестта си го усещам. Но не пускам волана. Шофирам. Воланите – цели плисирани от завои. От седене на едно място. Като на събрание. Когато съм зад волана. И виждам насреща си дървета, полета, къщи, други като мен. В една сфера завъртяна, откъдето се тегли тиражът на «Спорт Тото». Както съм отнесена, някой посяга и ме отнася.
Conducir un coche no es para cualquiera
Cuando estoy tras el volante atolondrada, un viento debajo de mí igual que la ventilación de un gran almacén justo en la entrada. A veces lo percibo de qué manera me mantiene en su carril: una bola de boliche, con mi peso lo siento. Mas no suelto el volante. Conduzco el coche. Los volantes de mi falda, plisados por las curvas. De estar sentada en un sitio. Igual que en una reunión. Cuando estoy tras el volante. Y veo frente a mí árboles, campos, casas, a otros como yo. En una esfera que gira, de donde se extraen los números ganadores de la lotería deportiva. Como estoy atolondrada, alguien se atreve y me lleva.
Вселената е схема
Когато влезеш в коловоза, давай. Не се спирай на всяка гара. Като експрес бъди, като ролбите, но не в началото и в края. Скоростта ти трябва да е премерена. Затова са тунелите, затова покритите ролби. Да не би да излетиш. Летенето, освен птиците, само самолетите го могат, и паяците. Не онези, които повдигат колите, а онези, които се спускат от тавана до пода на стаите ни. Сами прокарват своите коловози, невидими при това. Затова говорим за летенето. Дори птиците си имат път. Вселената е схема.
El universo es un esquema
Cuando entres en la vía, adelante. No te detengas en cada estación. Sé como un expreso, como los toboganes, mas no al principio y al final. Tu velocidad ha de ser mesurada. Por eso están los túneles, por esa razón los toboganes cubiertos. No vaya a ser que salgas volando. Volar, salvo los pájaros, únicamente los aviones pueden hacerlo, también las arañas. No las que alzan los coches, sino aquellas que descienden del techo hasta el piso de nuestras habitaciones. Solas construyen sus vías, invisibles además. Por esta razón hablamos del vuelo. Incluso las aves poseen un camino. El universo es un esquema.
Ücretsiz ön izlemeyi tamamladınız.
