Биполярно Разстройство Тип II - (Отвъд Неприятната Диагноза Може Да Се Живее Щастливо)

Корица гръб

Всички имаме право да сме щастливи, семейни или несемейни, с деца или без, с болест или без.

Биполярно разстройство тип II

- (Отвъд неприятната диагноза може да се живее щастливо)

Едно голямо благодаря на Марая Кери – която сподели за опита си с БАР (биполярното афективно разстройство) в списание "Пийпъл", на семейството ми за това, че преживяваха с мен, докато не намерих средния път – моето щастие и баланс. А на всички мои приятели у дома и в Уандърленд за тяхната подкрепа, колетите със шоколад, цветята и цялата любов и разбиране, които получих в Зона 13 на една космополитна столица.

©Евелин Томсън.2021. Всички права запазени

Превод: Ивет

Съдържание

1. Какво е БАР?

2. Моят 1^-ви епизод на депресия

3. Преминаване в мания, може би

хипо-мания.

4. Депресиите

5. Ново начало

6. Една сбъдната мечта

7. Обратно към реалността – Д3

8. Числото 13

9. Голямата изненада на 2017 г. – пациент с рак

10. За щастието и как го намерих

1 Какво е БАР?

Започнах проучване за БАР преди години в 2005г. без да намеря много информация в интернет. Само това, че е заболяване, което е доста трудно за диагностициране, но поне е лечимо или по-добре да се каже, лекува се с успех. Днес през 2021 г. има много повече свободно достъпна информация, но малко хора се осмеляват открито да я споделят, че имат това заболяване. Все още стигмата, която върви заедно с него, е силна, защото това е психично заболяване. В наши дни лекарите говорят за 3 вида БАР (Биполярно Афективно Разстройство): Биполярно разстройство I, биполярно разстройство II и циклотимично разстройство. Тук ви давам само имената и най-добрите 3 сайта, които открих с най-новата информация. Това са:

- www.spychiatry.org/patients-families/bipolar

- www.helpguide.org/bipolar-disorder-signs-and-symptoms

- www.mayoclinic.org/disease-conditions/bipolar-disorder/signs-and-symptoms

Защо е биполярно? Защото има 2 края на полюсите: единият се нарича Мания, а другият е Депресия. Когато сте в Мания, не ви е нужен много сън и сте много активни, чувствате се въодушевени, изпълнени с енергия и идеи, често творчески и прекарвате дните си почти без да усетите умора. За страничния наблюдател това може да изглежда много положително. Но човек, който е с биполярно разстройство, може да приеме някои идеи за доминиращи и да действа според това. Той/тя може да приеме илюзията за реална, например, може да се чувства като наблюдаван или преследван. И ако той не спре да си почине и не може да реши коя част от тези идеи са неверни – може да се окаже в болница.

Другият край на полюса е – меланхолията или депресията. Губите интерес към работата си, живота си, семейството и приятелите си. Имате ниска енергия, ниско самочувствие и ако това продължава повече от един месец може да вървите към депресия. Депресиите могат да бъдат леки или тежки, в зависимост от всеки случай, индивидуално. И те не си отиват сами. Трябва да се консултирате с лекар и да опитате няколко лекарства понякога, докато вие и вашият лекар не намерите такова лекарство, който работи за вас и може да ви върне към нормалното – което означава, че можете да работите, да живеете живота си и дори да се наслаждавате на нещата.

Така че можем да разграничим следните 5 условия, съгласно helpguide.org:

Добрата новина е, че много талантливи хора са такива (биполярни)... основно певци и актьори, но Марая Кери – известната певица – открито говори за това в статия, която намерих през 2018 г.

Аз самата не съм певица, но обичам да пея караоке песни. Това се случва веднъж или два пъти в годината и особено когато отида в Уандърленд през лятото.

В търсене на това, кое не ми е наред – прочетох много книги за самопомощ и усъвършенстване и мога да кажа, че всички имаме право да сме щастливи. Затова търсех щастието и го намерих. В работата ми и в моя приятелски кръг в моята страна и в страната, която предпочитам да наричам Уандърленд. Това беше отправната ми точка: Всички имаме право да сме щастливи, семейни или несемейни, с деца или без, с болест или без.

Тук е най-доброто място да спомена книгите, които намерих за полезни през целия ми живот, книги, които ви карат да мислите извън рамката, да повдигнете духа си и да ви помогнат по всички възможни начини.

1 Дейл Карнеги: „Как да спрем да се тревожим и да се радваме на живота“

2 Д-р Джоузеф Мърфи „Силата на подсъзнанието“

3 Екхарт Толе: „Силата на настоящето“

4 Ронда Бърн: „Тайната“

5 Бренда Барнаби: „Отвъд тайната. Щастието е възможно“

6 Ошо: „Оранжевата книга“ – за медитация

7 Произведенията на Петър Дънов, книгите на Мирзакайм Норбеков

8 Дийпак Чопра: „Спонтанното изпълнение на желанията“

9 Сергей Лазарев: „Диагностика на Кармата“ – тази последна намерих тежка и трудна за разбиране.

***

От детството си знаех, че животът ми ще бъде свързан с английски. Бях на 9 или 10 години. Живеех щастлив живот в страна зад желязната завеса. Но освен силното чувство, че животът ми ще бъде свързан с английски, аз също така знаех, че съм много крехка, твърде чувствителна към този свят, приемах нещата твърде лично и по-късно работех твърде много...

1 Моят 1-ви епизод на депресия

Според статистиката първият епизод обикновено се случва до 25-годишна възраст. (Национален институт по психично здраве, САЩ). И всеки 1 на 100 души е биполярен. (irsiluma.It)

Първата ми среща с болестта беше на 23 години. Бях се влюбила в интелигентен човек, но той не беше свободен. Така че аз бях само любовна афера за него и естествено нещата трябваше да приключат. Но партньорът му разбра и говори с един от родителите ми. Майка ми не ме попита как се чувствам. Нито пък зае моята страна. И скоро събитията ескалираха толкова много, че реших да посегна на живота си. За щастие, тъй като беше главно вик за помощ, избрах хапчета и алкохол за своя опит. И така ме намериха навреме и ме спасиха. Винаги ще съм благодарна на баща ми, тъй като той ме откри. Преди да разбера какво е Мания, бях изправен пред епизод на депресия. Ужасно време, спешното отделение трябваше да докладва за опита и след моето първоначално лечение трябваше да ме лекуват за моя психически проблем.

Не мразя никого за начина, по който реагира. Прекарах 40 дни в психиатрично отделение и тогава завесата беше вдигната, точно на 40^-тия ден. Почувствах се лека, добре отново и научих по трудния начин, че има изход от депресията. Вече съм почти на 50. Така че за периода от 27 години, живееща с болестта, мога да кажа, че имах повече депресивни епизоди и само 3 мании. В един от сайтовете, които съм дала в началото на книгата, казват, че пациентите изпитват по-често депресивни епизоди, и че маниакалните епизоди може да бъдат леки, и тогава те се наричат хипо-манийни.

Но през тези 40 дни си спомням 2 неща. Поисках Библията – версията за деца с прекрасни рисунки. И там отбелязвах черта за всеки ден, прекаран вътре. Второто нещо беше, че мама идваше да ме посещава всеки ден след работа. Как успяваше да отиде на работа и как бе получила разрешение да идва всеки ден в около 5.30 никога не посмях да я попитам. Но я обичам много, защото беше до мен всеки ден. Другите членове на моето семейство също ме посещаваха, когато беше позволено.

Но, след тази депресия намерих причини да живея, трябваше да завърша образованието си и това и направих. Взех се в ръце и учих и издържах изпитите си и почти завърших с отличие. Взех диплома по английски език – Магистърска степен.

Бях щастлива, че оцелях и преживях този труден момент в живота ми. И се надявах, че няма да има нови епизоди. Уви....

1 Преминаване в мания, може би

хипо-мания.

БАР може да бъде сезонно заболяване. Моят лекар ме посъветва да внимавам особено през пролетта и есента. Тя също така беше казала, че трябва да си вземам лекарството – обикновено само 1 хапче, така наречения стабилизатор на настроението. Тогава взимах Депакин Хроно 500 гр. И се чувствах доста добре за известно време до ранната пролет, когато започнах да слушам много интензивно текстовете на песните. Най-вече слушах английски песни и понякога правех връзки с текста, отнасящи се до мен, или сцена от филм, отнасящи се до мен. До тогава не бях преживявал маниакален епизод, така че ми харесваше да съм с наострени сетива и да мисля прецизно... Просто забелязах, че спя по-малко часове, въпреки че нямах за какво да се притеснявам. Това беше последната година в университета... Но вероятно липсата на сън ми изигра лош номер. Не съм сигурна как точно започна, но имах чувството, че съм преследвана в определен момент. Другото интересно нещо беше, че не се страхувах или нещо такова, но си мислех, че всички коли в тъмно сиво или черно ме преследват. И бродех с часове из университетския град, неспокойна, без да знам кого да повикам за помощ, ще ме разбере ли и ще ми повярва ли.

Четох, че ако не спиш достатъчно, в някакъв момент се уморяваш и след това започват мигове за микро-сън. Не и когато си в мания! Не изпаднах нито в хипотермия...както описваха в тест, който са правили с войници, лишени от сън за 48 часа и така и те развиват едно от тези условия или и двете: микро-сън и хипотермия. (Бях чела за тази в една книга.)

Важното е да се спрете ако можете и да се опитате да си починете. Да се прибереш вкъщи и да останеш в леглото е най-добрият вариант. Нещо, което не направих и следвайки лош сценарий, направих малка бъркотия, семейството ми разбра за това и трябваше да бъда прегледана от лекар. Вече бях прекарала първия си епизод на депресия и с този епизод на мания лекарят имаше всички причини да реши, че съм биполярна. Това не е нещо приятно да се чуе, и през 1996 г. почти изглеждаше като извънземен, опитвайки се да разбереш и като не намираш достатъчно информация – само кратките неща, които лекарят ти казва. Че е интелектуално заболяване, че не трябва да се отказваш или да се отчайваш, че е лечимо... Но се опитай да обясниш на семейството си... Трудно е... по същата причина... липсата на информация през тези години. Помня, че лекарката ми беше толкова мила и окуражаваща. Тя каза, че е индивидуално и с правилното отношение и работещо лечение нещата могат да останат под контрол за дълго време. Тя дори не регистрира случая. Нямах досие на мое име. Използвахме името на баща ми в началото. Както казах, лекарката се надяваше да не се повтори. Сега, когато мисля за това, е много по-лесно, защото имам свои собствени преживявания, но това беше първият ми случай на мания, така че е естествено беше да не знам какво е както и какво е най-добре да се направи. Също сега разполагайки с всичката тази най-актуална информация от сайтовете и през годините, мога да кажа, че вероятно имам БАР тип II, като на Марая Кери, понеже моите манийни епизоди са за кратко време, така че те са повече или по-малко хипо-мании.

1 Депресиите

През 1997 г. започнах да работя като учител по английски език, но през втората си година започнах да се чувствам толкова уморена. Започнах да губя концентрация и можех да довърша преподаването си само ако имах опора / нещо, на което да се облегна – бележника ми с разпределението и думите на урока. Знаех, че нещо не е наред и когато започнах да губя съня си, отидох да се видя със същия лекар, който ми помогна първия път.

Тя ми предписа хапчета и някак си успях да завърша учебната година, а след това дойде голямата лятна ваканция за учители, когато се надявах, че мога да се възстановя.

Депресиите са трудни. Те не отшумяват толкова лесно. Те продължават индивидуално, но не по-малко от 2 месеца, докато се постигне стабилен ефект. Затова вземах хапчетата и вярвах, че ще се оправя. Лекарката ми каза интересни неща. Един такъв факт е, че това е състояние, което е присъщо на рафинираните и деликатните хора. Тя ме увери, че мога да продължа да работя, докато съм в това състояние, защото по-ниското самочувствие не е реално. И че другите хора често не забелязват, че нещо не е наред с нас. Тя ми беше голяма помощ през годините, казвайки също, че който се интересува от нас, ще ме приеме дори с тази моя особеност. Но, че болестта не може да се предвиди. Както грипа, никога не знаеш дали ще се разболееш или не. Но има знаци, за които да внимавам. И ако е необходимо, трябва да потърся помощ или лекарство. Тя ми каза също, че някои хора имат само 1 или 2 епизода на депресия, след което се възстановяват напълно и никога повече не страдат. Но паметта, знанията, които имам, не се увреждат от болестта. В моя случай центърът на възпроизвеждане беше потиснат, а между входящите и изходящите данни имаше известна липса на биохимични елементи. Обсъдихме причините за трудната концентрация и тя ми обясни ясно и с лесни за разбиране думи, че волята също е потисната в депресия и че е много горчиво и изтощително преживяване лично. Но има начин да се излезе от нея и трябва да се надявам. Не е нужно да се измъчваме или да обвиняваме себе си или другите, защото преживяваме епизод на тази ужасна болест. Не трябва да променяме и драстично плановете си за живота. Възможно е да се намери среден начин, компромис и ефективно лечение и да бъда като всички останали, да имам страхотна работа, щастливо семейство и защо не и деца.

Понякога беше за час на ден, понякога след като изпиех чаша кафе, но забелязах, че идват моменти, когато се чувствах по-добре, имах желания да изляза или да правя нещо... Дори имах енергията да пътувам на ученическа екскурзия из Европа за 10 дни през пролетта. Така че обикновено хората не забелязват, докато нещо не привлече вниманието им. И отново можех да живея с това. Този път работех и получавах помощ. Депресия номер 2 беше по-кратка, по-лекa и можех да се почувствам по-добре по-бързо от предишния път.