Перли от българския фолклор /Perli ot balgarskija folklor

Автор: Иванка Иванова Питрек

Артистично име: Иванка Иванова

Перли

от

българския фолклор

„Нови песни от района на Пазарджик“

Втора част

„55 авторски песни на Иванка Иванова по образци на автентични народни песни с ноти и текст”

Описание на книгата на три езика

BG

55 непубликувани авторски песни на певицата, създадени по образци на автентични народни песни от Пазарджишко, с ноти и текст, класифицирани по вид и с обяснения на чуждиците, непознатите и диалектните думи.

D

55 unveröffentlichte Autor Lieder der Sängerin erstellt auf Grundlage authentischer Volkslieder aus der Region Pazardshik incl. Noten und Texte von Art und Erklärungen der Fremdwörter, unbekannte Wörter und Dialekt eingestuft.

E

55 unpublished songs of the singer based on authentic folk songs from Pazardzhik, with music and lyrics classified by type and explanations of foreign words, unfamiliar words and dialect.

ПРЕДГОВОР

Автор – композитор, аранжор и съставител на електронната книга „Перли от българския фолклор” „Нови песни от района на Пазарджик“ – Втора част е народната певица Иванка Иванова Питрек, чието артистично име е Иванка Иванова. Песните й не са издавани – авторски, създадени по образци на автентични народни песни от регион Пазарджик, които е събирала през годините.

Както Ви е известно тя е събрала над 1000 автентични песни.

Нейните книги до сега са всички с издавани и вече популяризирани песни от Пазарджишко, които тя самата изпълнява.

Кое е това, което накара авторката да издава тази нова поредица от книги?

Любовта към българският народ и нейната дългогодишна мечта да издаде книги със събраните от нея песни. Песни, които да останат за бъдещото поколение и за всички почитатели на българския фолклор по света.

Народът ни е оцелял, защото е пял….

И в песните му са бита, нравите, историята, обичаите… Корените на българщината са именно в народното творчество въобще, а това е нейната цел –

те да бъдат запазени и съхранени за поколенията.

До сега записаните й песни са в предишните й електронни книги, които са Ви известни:

2012г. – “Фолклорно посвещение” – Самоучител по народно пеене на четири езика – български, руски, немски и английски

http://youtu.be/kQBpUAfiHCM

2013 последва четирилогията „Песните на Иванка Иванова” – първа, втора, трета и четвърта част на три езика – български, немски и английски – всяка книжка с по 44 народни песни от репертоара й с пазарджишки народни песни с ноти и текст.

Всички 176 песни са записани в различни радиостанции, телевизии, компакт дискове. В четвърта книжка се представи и с една авторска - карнавалната песен на немски език „Катрин”.

http://www.youtube.com/watch?v=hW4K4R0449o&feature=youtu.be

2013 излезе на три езика - български, немски и английски електронната книга

“Страшният хайдушки войвода Страхил”.

Самата книжка е малка, но може спокойно да стане тема за сценарий на игрален филм за известният български хайдушки войвода Страхил. Песента за филма си е в книжката и е с ноти и текст.

2014 „Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Първа част

2014 В сегашната електронна книга „Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Втора част са представени :

Битови народни песни, битови мистични – за змейове, битови обредни народни песни-коледарски, исторически народни песни, любовни народни песни, трудови народни песни -жътварски, хайдушки народни песни и юнашки народни песни - песни за Марко Кралевити.

За Ваше улеснение са представени накратко и особеностите на Пазарджишката фолклорна област.

Следете за реализацията на други проекти на народната певица Иванка Иванова.

Всички досегашни нейни продукции ще намерите в профила й на адрес:

http://www.epubli.de/shop/autor/Ivanka-Ivanova-Pietrek/4169.

Особености на Пазарджишката фолклорна област

Пазарджишката област, като специфична част от Тракийската област, е смесена област от фолклорно-песенна гледна точка. Тя е повлияна от Тракийската, Шопската, Родопската и Пиринската песенна традиция. Характеризира се с голямо разнообразие от тактове. Обособена е двугласна част от град Вакарел до река Тополница, а в селата Сестримо и Варвара се пее антофонно с две певици в група.

Около Велинград се обособяват двугласните песни с раздвижен втори глас. Максималният интервал между първи и втори глас е кварта.

От град Пазарджик започва западната част на Тракийската низина. Типична за пазарджишкото пеене е паузата между куплетите при пеене.

Характерни за областта са тактовете 2/4 – Право хоро, 11/16 – Криво хоро, 7/8 – ръченица, 5/8 – Пайдушко хоро, 9/8 – Дайчово хоро, 13/16… и смесени тактове като 5/8+9/8, Йовино хоро 7/8+13/8. Бавните песни са с типично движение на гърлото – така нареченото „тресене” /модулиране на звука/. Тематичното песните са изключително разнообразни: жетварски, трапезни, юнашки, митически, хайдушки, седенкарски, любовни, песни за работа и пр.

Традиционни инструменти за този регион са: кавал, гайда

/джура/, гъдулка, тамбура, тъпан.

БИТОВИ НАРОДНИ ПЕСНИ

1. Ах, седи Станка

Ах, седи Станка, седи Станка

на бял, мермер камък,

на бял, мермер камък,

ах, че си рони, че си рони,

ситни, дребни сълзи,

ситни, дребни сълзи.

2.Ах, че се ронят, че се ронят

низ белите бузи,

низ белите бузи,

ах, низ бузите, низ бузите,

низ бели пазухи,

низ бели пазухи.

3. Ах, низ пазухи, низ пазухи

низ милни скутове,

низ милни скутове,

ах, низ скутове, низ скутове

низ белите поли,

низ белите поли.

4. Ах, низ полите, низ полите

низ бели чорапи,

низ бели чорапи,

ах, низ чорапи, низ чорапи

низ жълтите чехли,

низ жълтите чехли.

5. Ах, низ чехлите, низ чехлите

на черната земя, на черната земя,

ах, дек паднали, дек паднали

Станкините сълзи,

Станкините сълзи.

6 Ах, дек паднали, дек паднали

Станкините сълзи,

Станкините сълзи,

Ах, там са извряли, там са извряли,

два студни кладенца,

два студни кладенца.

Непознати думи

буза- мн. бузи, ж. Всяка от двете страни на лицето – от скулите до долната челюст. Червени бузи. Пълни бузи.

същ. умал.бузка

низ- Остар. Из, през. Низ поле широко.

пазухи –пазва - мн. пазви, ж.

1. Мястото между гърдите и покриващото ги облекло. Мушна писмото в пазвата си.

2. Остар. Горна част на дреха, деколте.

Скутове- скут - скутът, скута, мн. скути и скутове, (два) скута, м. Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек. В майчините скути.

кладенец - мн. кладенци, (два) кладенеца, м.

1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, окачена на специално устройство. Във всеки двор по селата има кладенец. Вадя вода от кладенец.

2. Два са орла бият, майко бе

Два са орла бият, майко бе,

горе във синьо небе,

та като се бият, майко бе,

три реки кървави текат.

Първа река тече, майко бе,

през Мургаш планина,

втора река тече, майко бе,

през момини двори.

Трета река тече, майко бе,

в зелено ливаде,

край реката върви, майко бе,

Гюро, добър юнак.

И на рамо носи, майко бе,

пиле соколово,

пиле пищи жално,

майко бе,

гладно е, ще умре.

Непознати думи

ливаде – ливада- мн. ливади, ж.

1. Място в поле или в планина, обрасло с трева за косене, за сено. Зелени ливади. Планинска ливада.

3. Зла била Негра невяста

Зла била Негра невяста,

По-зла бе Негри свекърва,

па са се двете скарали,

та са се три дни карали.

Ни една не е млъкнала,

млъкнала, Негри свекърва,

тя си на Негра говори:

„Негро ле, снахо, Негро ле!

Да дойде Стоян от нива,

ази на него ще кажа,

той оре черни угари

и сее бяла пшеница.

Та я ожъне и овършей

и я в хамбари налее,

а тизе Негро невясто,

скришом гребеш, та продаваш.

Негро ле, да си купуваш

белило, още червило,

белило, още червило,

та да се Негро нагиздиш.

И кат се Негро нагиздиш

покрай конака минаваш,

покрай конака минаваш,

та войвода да те гледа!”

Непознати думи

угари – угар-угарта, само ед., ж. Изорана, но още незасята земя. Вървя през угарта.

хамбар – мн. хамбари, (два) хамбара, м.

1. Помещение за прибиране и съхранение на зърнени храни. Пълен хамбар.

жъна- жънеш, мин. св. жънах и жънах, мин. прич. жънал и жънал, несв.

1. Какво, с какво. Режа със сърп или машина над корена стъблата на узрели житни култури за прибиране на зърното. Цяла нощ жънат комбайните.

вършея - вършееш, мин. св. вършах, мин. прич. вършал, несв.; какво. Отделям с вършачка зърното от класовете на житни растения.

конак - мн. конаци, (два) конака, м.

1. Истор. Преди Освобождението – турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам в конака. Викат го в конака.

2. Разг. Място за преспиване при пътуване в друго селище. В Пловдив имам конак – у една приятелка.

нагиздям- нагиздяш, несв. и нагиздя, св.; кого/какво. Правя гиздав, обличам с хубави дрехи или обкичвам, украсявам доста. Нагиздиха невестата. – нагиздям се/нагиздя се. Разг. Обличам се с хубави дрехи, обкичвам се; натруфям се.

Воевода - мн. войводи, м.

1. Истор. Предводител на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.

2. Остар. Военачалник.

3. Истор. През Средновековието – управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.

прил. войводски, войводска, войводско, мн. войводски.

Негра – име на жена

4. Имала майка едного сина

Имала майка, имала,

едного сина Стояна,

скришом го майка гледала,

в хамбар му люлка вързала.

В хамбар му люлка вързала,

селяни да го не знаят,

селяни да го не знаят,

млад войник да го не викат.

Гледа го майка, чува го,

с прясно го мляко къпала,

с прясно го мляко къпала,

с руйно го вино поила.

Раснал ми Стоян, пораснал,

станал ми двайсет години,

станал ми двайсет години,

тя реши да го ожени.

В петък го мама ожени,

в събота сгоден походи,

в събота сгоден походи,

в неделя са го венчали.

В понеделник ферман дофтаса

млад Стоян войник да иде,

млад Стоян войник да иде,

оставил булче под було.

Непознати думи

хамбар – мн. хамбари, (два) хамбара, м.

1. Помещение за прибиране и съхранение на зърнени храни. Пълен хамбар.

ферман - н. фермани, (два) фермана, м.

1. Истор. Султански указ.

2. Прен. Разг. Дълъг писмен текст – урок, писмо, бележка и др. Какъв е този ферман?

дофтаса – остаряло - пристигна

едного - диалект - един

сгоден – годеж - мн. годежи, (два) годежа, м. Уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред родители и близки, както и празненство, на което се огласява тази уговорка. Обявявам годеж. Правя годеж. Празнувам годежа.

прил. годежен, годежна, годежно, мн. годежни. Годежен пръстен.

венчавам - венчаваш, несв. и венчая, св.; кого.

1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. Кой свещеник ви венча?

2. Разг. Участвам във венчавка като кум. – венчавам се/венчая се. Встъпвам в църковен брак.

същ. венчаване, ср.

5. Имала майка, имала /Георги грозника/

Имала майка, имала,

имала девет синове,

десети Георги грозника,

десети Георги грозника,

грозника Георги, омразен.

Майка на Георги говори:

„Синко ле, Георги, Георги ле,

махни се синко от тука,

дворове, да ми не грозиш

и девет сина левента,

и девет снахи буденки,

и девет мъжки дечица.

„Мамо ле, мила мамо ле,

къде ще мамо да ида,

като съм малък и глупав?

Я дай ми, мамо, дрешките,

праните и непраните,

азе от тук ще излезна.

Кога от тука излезна,

черната чума да влезне,

да ти умори, умори,

девет ми сина левента

и девет снахи буденки

и девет мъжки дечица.

Ти само да си останеш

във наще двори широки,

във наще къщи високи,

за мене кайл да станеш,

за мене, Георги грозника

грозника, Георги омразен!”

Непознати думи

ази – диалект - аз

левент -мн. левенти, м.

1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент.

2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левент Никола.

каил – съгласявам се

чума- ж., само ед.

1. Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума.

буденки- будна, будно, мн. будни, прил.

1. Който не спи; който е прекаран без сън.

2. Прен. Умен, схватлив, интелигентен по природа, любознателен. Будно момче.

снаха- мн. снахи, ж. Съпругата на сина по отношение на родителите, на братята и сестрите или на роднините му.

снахи буденки - Умни, схватливи, интелигентни по природа жени

6. Карала Рада кирия

1.Карала Рада кирия,

кирия, тежко олово,

със нейно либе Стояно

и с девера й Дамяно.

2.Три години са я карали,

в очи не са се погледнали,

в очи не са се погледнали,

дума си не продумали.

3.Седнали да си починат

под едно дърво високо,

при една вода студена,

студена вода да пият .

4.Студена вода да пият

и дума да си продумат

Рада на Стоян говори:

„Либе Стояне, Стояне!

Либе Стояне, Стояне,

нещо ме глава заболя,

нещо ме глава заболя,

и люта треска затресе!”

Стоян на Рада говори:

„Либе ле, Радке хубава,

не бой са, либе, Радке ле,

треска те тресе от вятър.

Треска те тресе от вятър,

глава те боли от слънце!”

Дорде си това издума,

Рада се с душа раздели.

Непознати думи