Kitabı oku: «Падам Си По Нея», sayfa 4

Yazı tipi:

Каду

Стигам до офиса по-рано от обикновено. От събота съм неспокоен. След като закарах Мари у тях, се прибрах вкъщи, качих се в леглото и спах до вечерта. Когато се събудих, взех душ и се каних да й се обадя, когато домофонът зазвъня. Беше портиерът, който ме уведоми, че брат ми, снаха ми и племенниците ми са пристигнали. Пуснах ги да се качат и реших да й се обадя, след като си отидат.

Зека е по-възрастен от мен и е женен за Лусиня от пет години. Имат тригодишни близнаци. Ние сме много близки и ги считам не само за семейство, но и за приятели.

Направих вечеря и в един момент започнах да споделям твърде много и да говоря за Мари. Не им казах коя е, просто казах, че срещнах едно момиче и им казах къде живее. Те чуха цялата история, но Лусиня изглеждаше притеснена.

- Каду, мислиш ли, че си струва да започнеш връзка с това момиче?

Объркан съм от това, което казва тя.

Почти не я познаваш и тя не е от нашите социални среди. Освен това живее толкова далеч. Ако съдя по това къде живее, тя определено е от по-бедно съсловие - казва тя и брат ми кимва в знак на съгласие.

- Ако взема предвид казаното от Лусиня, тогава трябва да се съглася. Не искам да съдя, братко, но ти си „добър улов“ за жените. Имаш пари, ръководиш популярно списание... Не знам, но мисля, че трябва да помислиш дали наистина искаш да се обвържеш с човек, който може да е с теб само заради парите - каза той.

Започнах да мисля за снощи и си спомням дребните коментари, които привлякоха вниманието ми... Знаех, че са прави. Наистина беше рисковано, независимо колко бях очарован. Не толкова заради това къде живее, а заради самия факт, че тя и аз работим заедно.

- Съжалявам, Каду, но това ми напомня за случилото се с баща ми. - казва тя и аз кимвам в знак на съгласие. Бащата на Лусиня се забърка с момиче, което приличаше на ангел. Тя беше сладка, мила и деликатна, но в крайна сметка едва не го разори.

Когато си тръгнаха, се замислих и реших да не се обаждам. Спомнях си колко сладка и нежна е и реших, че е невъзможно да се преструва, но също така не можех да спра да мисля за онази целувка в леглото ми. Тя ме побърка. Тя се превърна от коте в тигрица само за миг и това доказва, че брат ми и снаха ми може би са прави.

В неделя, след като много мислих, реших да сложа край на всичко, което се случи между нас в понеделник сутринта. Не исках да загубя асистентката си заради връзка, която може да завърши зле или дори да ми навреди.

След като прекарах в офиса си около час, чувам шум в съседния офис. Тя е тук. Вземам телефона и й се обаждам.

- Мариана, можеш ли да дойдеш, ако обичаш?

- Разбира се, един момент само.

След по-малко от пет минути тя влиза усмихната и носи подноса за кафе. Когато ме поглежда, усмивката й леко се помрачава. Усещам стягане в гърдите, но се придържам към плана.

- Седни, ако обичаш - казвам, като посочвам стола пред мен. Тя сяда и ме поглежда с големите си кафяви очи. Казвам всичко, преди да се уплаша. - Мариана, много мислех за това през уикенда. Трябва да се извиня. Преминах границата, а не трябваше да го правя. Работим заедно и нещата може да се усложнят.

Гледам някъде зад нея, защото нямам смелостта да я погледна в очите. Вниманието ми е привлечено от тих стон и виждам, че тя е навела поглед и е покрила устата си с озадачено изражение. Боли ме стомахът, но вече няма връщане назад.

- Исках да те помоля да забравиш какво се случи миналия петък и...

Не мога да довърша.

Тя става, поема дълбоко въздух и казва:

- Разбира се, Карлос Едуардо. Няма проблем. Трябва да отговоря на няколко имейла, които получихме през уикенда. Това ли е всичко? - пита тя, а аз кимам.

- Разбира се, Мариана. Благодаря ти - казвам аз, изненадан от реакцията й. Тя излиза от стаята без да каже и дума и затваря вратата. Чувствам се зле, сякаш тази врата е бариера между мен и нещо, което искам силно, въпреки че може да ми навреди. Надявам се само, че няма да съжалявам за това по-късно.

МАРИ

Заключвам се в тоалетната и чак тогава се поддавам на емоциите. Това са неконтролируемите сълзи на разбитото ми сърце, на разочарование и срам. Не мога да повярвам, че това се случва. Защо изобщо си направи труда да ме потърси и да настоява за това, ако дори не се интересува от мен? Глупачка! Глупачка! Глупачка! Сигурно си е помислил, че съм просто поредното глупаво бедно момиче, което лесно ще примами.. Докато все още плача, вадя телефона си от джоба си и изпращам имейл на Лаис.

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: Помоооощ !!!!!!

Смазана съм. Той просто ме заряза.

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: Помоощ !!!!!!

КАКВО??? Ще сритам този глупак. Къде си? Не те е уволнил, нали?

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!

Не!! В тоалетната съм, без дъх и плача като бебе. Искам да се прибера вкъщи и да се скрия. ТОЛКОВА СЪМ ГЛУПАВА !!!

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!

Не! Ще поемеш дълбоко въздух, ще измиеш лицето си, ще сложиш малко грим и ще работиш така, сякаш нищо не се е случило. Ще ти изпратя нещо. Ще си прекараме вечерта с много сладолед. Човече, не мога да повярвам, че този идиот направи това!

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE:RE: Помоощ !!!!!!

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!

Опитай се да го погледнеш от друг ъгъл - той е идиот. Той е богат негодник с малка пишка. Заслужаваш нещо по-добро.

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!

О, скъпа. Не е малка

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!

Ах ти, кучко! Каза, че не си спала с него!

PS: Голяма ли е?

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!

Не съм! За каква ме мислиш? Хахахахахаха, но усетих.

PS: Да, доста е голяма!

Денят ми е съсипан. В депресия съм и нямам търпение да се прибера вкъщи, но трябва да съм силна, въпреки че вътрешно се разпадам. Каду прекарва цялата сутрин заключен в офиса си. Този глупак ми изпрати имейл с молба да отменя всичките му срещи. Почти един час след случката в банята, получавам пакет от куриер.

- Странно! Не съм поръчвала нищо!

В пакета има малка кутия. Вътре намирам пет шоколадови блокчета и ръкописна бележка с няколко сърца, нарисувани в нея. Скоро осъзнавам какво е:

Шоколад, за да ти стопли сърцето!

Да, знам, че боли, но не забравяй, че да те зарежат може само да ти помогне. Горе главата, момиче! Ще получиш това, което ти се полага. Обичам те!

Лаис

По обяд ставам, когато чувам шум от кабинета му, и хуквам към тоалетната, за да не го срещам. Не ми се яде и не искам да напускам офиса. Просто искам този ден да приключи. Но все още не съм готова да се изправя срещу него. Плача още малко в тоалетната и когато наближава времето, когато той обикновено се прибира, се успокоявам, нанасям грим и вдишвам няколко пъти.

Следобедът се проточва. Той не напуска офиса си и съм благодарна за това. Комуникираме единствено по имейл и си отдъхвам с облекчение, когато денят приключва. Взимам нещата си и когато съм готова да си тръгна, почуквам на вратата на глупака и я оставям леко отворена, както правя всеки ден.

- Извинявай - казвам аз с изненада, когато виждам стола му обърнат към прозореца вместо към компютъра както друг път. Обръща се към мен, сякаш изненадан да ме види там. - Тръгвам си. Имаш ли нужда от нещо?

Опитвам се да звуча възможно най-професионално.

- Не...можеш да тръгваш, Мариана - отговаря той и аз кимам. Когато затварям вратата, той ме извиква отново.

- Мариана?

- Да? Отварям отново вратата. Сърцето ми бие толкова учестено, сякаш току-що съм участвала в маратон.

- Добре ли си? - пита той, а аз искам да ударя юмрук в лицето му. Прекарах целия ден, като се опитвах да овладея емоциите си, за да мога да говоря с него, преди да си тръгна, а той реши да развали всичко точно когато почти бях успяла? Вдишай и издишай, Мари.

- Дали съм добре? Да, разбира се. Защо да не съм? - питам, като успявам да запазя гласа си равнодушен. - Съжалявам, но бързам. Имам работа.

- Разбира се. Лека нощ!

- Лека нощ - отговарям аз, след което затварям вратата.

Каду

Прибирам се вкъщи разстроен, но не знам точно защо. Би трябвало да се радвам, че Мари прие толкова добре разговора за нас. Но истината е, че се чувствам тъжен. Влизам в апартамента си, свалям вратовръзката и костюма си и влизам направо под душа. Взимам дълъг душ и когато съм готов, увивам кърпа около кръста и обикалям къщата. В тишината мезонетът изглежда твърде голям за мен. Отивам до бара и си сипвам уиски. Изпивам го на една глътка и решавам да си легна. Вероятно съм уморен, това е всичко. Отивам в стаята си, лягам и затварям очи. В същото време ме лъхва аромат на сладък парфюм и си спомням едни изразителни кафяви очи. По дяволите. Обсебен съм от една жена, само защото не мога да я имам. Мобилният ми телефон звъни и го взимам от нощното си шкафче. Обажда се Мигел.

- Здрасти, човече!

- Каду, какво става? Опитах се да ти се обадя днес, но госпожица Дракон не ме свърза.

- Кой? - питам объркан.

- Госпожица Дракон - твоята мрачна секретарка.

- Не говори така за нея, Мигел. Помолих я да не ме безпокоят днес. Бях зает.

- О, тя е хубава и така нататък. Но изглежда сякаш може да ми отхапе главата - казва той и се смее. - Въпреки че ако иска да отхапе нещо друго, не бих отказал. Той се смее гръмко и шегата ме ядосва.

Такъв е Мигел! Той смята, че всяка жена на планетата е предмет. Той никога не се забърква с никого. Ходи на срещи с тях за известно време, след което ги зарязва. Да, знам, че ще кажете, че и аз съм такъв, но винаги съм ясен с жените, с които излизам и им казвам, че не искам нищо сериозно. По този начин няма никакви очаквания. Той прави всичко възможно, за да се влюбят в него на всяка цена.

- Мигел, казах ти да оставиш Мариана намира. Не мога да загубя асистентката си само защото не можеш да се контролираш пред жените.

- Добре, добре, брато! Няма да направя нищо.

- Искаш да говорим за нещо или се обади само за да дрънкаш?

- Направих онова техническо проучване от нашия клон в Сао Пауло, както поиска.

- И?

- Ще ни трябват няколко корекции, за да инсталираме софтуера за проследяване, но мисля, че е възможно.

От няколко месеца забелязвам, че някои от нашите истории са много подобни на тези, които нашите конкуренти публикуват, особено тези, произведени от нашия клон в Сао Пауло. Това ме кара да мисля, че нещо не е наред и че някой се опитва да ни подведе. Затова помолих Мигел, който управлява ИТ отдела, да провери дали можем да проследяваме имейли, онлайн чатове и споделени данни, за да разберем кой продава нашата информация на конкуренцията.

- Страхотно! Така че, приготви се, защото утре летим до Сао Пауло, за да уредим това - казвам аз и той се съгласява.

- Добре.

- Ще помоля Мариана да ни резервира билети следобед. Утре сутринта няма да бъда в офиса. Ако имаш нужда от нещо, обади ми се.

- Разбира се, приятелю. Ще ти се обадя - казва той и приключваме разговора.

От: Карлос Е. Мораес

До: Мариана Коста

Тема: Билети

Мари,

Резервирай два билета за СП за мен и Мигел за днес (вторник), след обяд.

Мразя да пиша имейли на телефона си. Винаги правя правописни грешки. Мързи ме да ги коригирам, след като въведа текста. Точно когато ще го изпратя, пиша:

Ще се оправиш ли?

Каду

Мари

Боли ме главата.

Това става като смесиш сладолед и текила в понеделник. Но според Лаис това беше лекарството, от което се нуждаех, за да започна да мразя шефа си идиот. Ако той беше причината за ужасното главоболие, което имах, вече го мразех от дъното на душата си.

Когато отида на работа, намирам имейл от „С уважение“.

От: Карлос Е. Мораес

До: Мариана Коста

Тема: Билети

Мари,

Резервирай два билета за СП за мен и Мигел за днес (вторник), след обяд.

Ще се оправиш ли?

Каду

- Ах! Не знам какво му има. Не може да напише нищо правилно в имейлите си. Лази ми по нервите!

От: Мариана Коста

До: Карлос Е. Мораес

Тема: RE: Билети

Уважаеми Карлос Едуардо,

Купих ти билети и направих онлайн чекиране. Изпратих бордната карта и документите на имейла ти.

Ще се оправя, разбира се. По-добре бих се чувствала, ако можеш да използваш правилния правопис и пунктуация, които са толкова важни за комуникацията.

Приятно пътуване.

Мариана

От: Карлос Е. Мораес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: Билети

Мариана,

Съжалявам за неофициалния имейл. Наистина изпратих съобщението и дори не прочетох какво пише в него. От отговора ти изглежда, че си в лошо настроение. Чудех се защо и ето моите заключения:

а) Не ти хареса, че те нарекох Мари

б) Ядосана си, защото попитах дали ще се оправиш

в) Ти си граматичен нацист и се обиди, че мразя да пиша имейли на телефона и никога не ги пиша правилно, защото пунктуацията и всичко останало са толкова трудни за намиране на тази малка клавиатура

г) Все още си ми ядосана

д) A.A.A.

С уважение,

Карлос Едуардо

Радвам се, че знаете-кой не си е в офиса, иначе щях да го ударя. Представяте ли си такъв отговор? Толкова нахакан! За кой се мисли? Щраквам, за да отговоря веднага, и започвам да натискам силно, като прехвърлям целия си гняв на клавиатурата.

От: Мариана Коста

До: Карлос Е. Мораес

Тема: RE: RE: RE: Билети

Уважаеми Карлос Едуардо,

За човек, който мрази да пише на телефона си и използва толкова слаби аргументи, за да оправдае мързела и неграмотността си, със сигурност пишеш дълги имейли. Дълги и объркващи, като се има предвид, че липсва основната пунктуация за ясно разбиране на съобщението.

От предоставените възможности бих казала, че В е най-близо до настоящите ми чувства.

Това е всичко.

С уважение,

Мариана Коста

Асистент на главния редактор на списание „Бъди“

Седмицата беше натоварена. Въпреки че съм благодарна, че знаете-кой не беше в офиса, не мога да отрека, че е много по-трудно да се работи така. Все още не говорим по телефона. Изглежда, че сме постигнали мълчаливо споразумение относно това. Предпочитаме електронна поща. Но чувствам, че се опитва да ме дразни, просто не съм сигурна защо.

Очевидно е. Прави се, че все още е част от това. Класическото „няма да ме прецака, но няма и да ме остави“.

Чудя се дали не го прави, за да види дали ще напусна

Може. Но ти НЯМА да го направиш!!!

Естествено. Няма да се махна оттук за нищо след всичко станало.

В четвъртък веднага след обяда вратата се отваря внезапно и ме стряска. Лин влиза и се разхожда сякаш е на подиума. Не знаете коя е Лин? Еха! Много сте изпуснали! Лин е „новото лице“ в момента. Тя е принцесата на папараците и стилистите, а също така е пълна кучка за обикновените простосмъртни като мен. О! Споменах ли, че тя и знаете-кой имаха връзка?

- Съжалявам, Лин, той не е тук.

Заставам пред нея, като й преча да влезе в кабинета му. Тя ме гледа отвисоко, което не е трудно, като се има предвид, че е кучка с гигантски крака, а аз съм висока само пет фута и четири инча.

- Всичко е наред, скъпа. Ще го изчакам - отговаря тя с презрение.

Ах! Искам да я влача за косата! Боже, прекалено съм ядосана!

- Той няма да се върне. В командировка е. Съжалявам, но не мога да те пусна, ако той не е тук. - Съжалявам!

Тя ме гледа с абсолютно безразличие и изважда мобилния телефон от чантата си.

- Здрасти, миличко. Добре ли си? О, скъпи, липсваш ми - стене тя в телефона. Всеки, който я слуша, би си помислил, че е на ръба на оргазъм. - Дойдох да те видя - казва тя, след което слуша мълчаливо, като се цупи малко.

Може ли някой да й каже, че е невъзможно той да я видя по телефона?

- Да, твоята странна секретарка ми го каза. Тя не ме пуска в офиса ти - оплаква се тя и аз съм шокирана от нейната дързост. Каква кучка!

- А кога се връщаш? А, добре. Ще проверя графика си с Люси и ще те уведомя. Трябва да помислиш да наемеш по-добра секретарка, скъпи. Тази тук не става за списания - казва тя, като ме вбесява. След това излиза с усмивка на лице.

- До скоро! Au revoir!

Бляк!

Докато следобедът се проточва, изпадам в меланхолия. Опитвам се да не позволя на нейните злонамерени коментари да ми развалят настроението, но тази седмица съм свръхчувствителна. А кучката Лин ме накара да се почувствам грозна, дебела, непохватна и посредствена. По дяволите! Когато е време да си тръгвам, получавам нов имейл.

От: Карлос Е. Мораес

До: Мариана Коста

Тема: Крепост

Чух, че си опазила крепостта. Благодаря

Няма да се върна по-рано от понеделник, нали знаеш? Преди да си тръгнеш, може ли да ми изпратиш договора за „By Kyra“? О! Утре имах среща с Лука. Ако може да я отмениш, ще съм ти наистина благодарен.

К.

Само от това имам нужда. Тази жена ме тъпче и той казва, че се грижа за крепостта му. Това е наистина всичко, от което се нуждая, за да се почувствам като женска версия на онзи викинг - Хогар страшния. Искам да го убия, защото ме накара да отменям срещите му. Лука е друг модел, който съм виждала тук няколко пъти. Това граничи с тормоз в офиса, нали? И каква е тази глупост да се подписва с първата буква на името си? Трябва да е от ПМС. Всичко ме дразни!

Имам нужда от шоколад, диета, да се напия, да целуна някой. Може и в друга последователност.

Може да го уредим. Освен диетата. Хубава си така, нямаш нужда от диети.

Лесно ти е да го кажеш, ти си слаба. Почти на 30 съм. Чувствам се стара, сбръчкана и дебела. Мислиш ли, че застраховката ни покрива Ботокс?

Не ставай смешна. На 24 си. Хубава си, имаш бебешка кожа и не си дебела, а нежна. И ако ще слагаш Ботокс, ще те нашамаря. Хахаха

Ще ти намеря какво да правиш този уикенд.

От: Мариана Коста

До: Карлос Е. Мораес

Тема: RE: Крепост

Уважаеми Карлос Едуардо,

Договорът, който поиска, е приложен към този имейл.

Не съм упълномощена да пускам никого в офиса, когато не си тук. Дори гаджетата ти. Просто си върша работата.

И като говорим за това, ще отменя срещата ти, но бих искала да управляваш своя социален календар сам. Не е част от моята работа да се занимавам с твоите романтични истории.

С уважение,

Мариана

Ставам, за да си събера нещата, когато чувам пинг за известие по имейл и не мога да не го прочета.

От: Карлос Е. Мораес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: Крепост

Мариана,

Ето защо си моят личен и доверен асистент.

Не се притеснявай! Моят социален календар в момента е затворен. „Срещата“, която бях насрочил с Лука, не е лична, а работна среща, за да обсъдим корицата на следващия брой, чието лице ще бъде тя. Лин също не ми е гадже. Никога не бих позволил нещата да стигнат толкова далеч с теб, ако се виждах с някой друг.

Ти си като хамелеон. Знаеше ли го? Всеки път, когато говоря с теб, виждам нещо, което го нямаше преди. Може би, когато си отида, Мари превзема Мариана и тя е много по-страстна от асистентката ми.

Благодаря ти за договора. Току-що пропусна шанса си да ми кажеш, че ще ти липсвам до понеделник

К.

Опитва се да ме убие, нали? Какво има предвид с това, че „ще ми липсва?“ И хората все още казват, че ние, жените, сме объркващи.

От: Мариана Коста

До: Карлос Е. Мораес

Тема: RE: RE: RE: Крепост

Карлос Едуардо,

Благодаря за доверието!

Не знам какво имаш предвид с последните си коментари. Правя това, което ме помоли. Държа се като професионалист. Извинявам се, ако имейлите ми са били неуместни. Не исках да става така.

Да, да, исках! Но той не трябва да го знае.

Излизам. Имаш ли нужда от нещо друго?

С уважение,

Мариана Коста

Асистент на главния редактор на списание „Бъди“

Получавам отговора му веднага и едва не падам от стола си.

От: Карлос Е. Мораес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: RE: RE: Крепост

О, Мари... Какво ще правя с теб?

Каду

Време е да се прибера възможно най-скоро !!