Kitabı oku: «Обратно Към Земята», sayfa 4

’’Не се тревожи. Аз съм добре запознат с тази екипировка. Ние няма да пропуснем даже и въздишка. ’’

’’Трябва да разберем какво точно е открила тази дама,’’ добави по-дебелият. ’’Шефът е инвестирал много пари, за да запази това изследване в тайна.’’

’’Това със сигурност няма да бъде лесно, имайки в предвид строгите мерки за сигурност, които полковникът е взел на това място.’’ Слабият мъж погледна нагоре към небето като насън, после добави ’’Ако ми дадат и частица от тези пари точно сега, ще се излежавам под палмово дърво в Куба и единственото нещо, за което ще трябва да се притеснявам ще бъде дали да си поръчам Маргарита или Пина Колада. ’’

’’И може би няколко момичета в бикини ще те мажат със слънцезащитен крем,’’ каза едрият мъж, който избухна в смях, карайки трохите да падат от шкембето му, което се тресеше нагоре и надолу.

’’Това предястие е вкусно.’’ Гласът на професора беше леко променен от малкият говорител на пулта. ’’Трябва да си призная, никога не съм мислила, че зад твърдата, военна външност се крие такъв изтънчен мъж.’’

’’Защо, благодаря ти, Елиза. И аз никога не съм мислил, че такъв висококвалифициран учен може да бъде в същото време красив, дружелюбен и чаровен, ’’ каза полковникът, чийто глас беше отново някак си променен, но леко по-нисък.

’’Чуй ги как флиртуват,’’ възкликна едрият мъж на шофьорската седалка.

’’Смятам, че ще приключат в леглото.’’

’’Не съм сигурен,’’ заяви другият.’’ Нашият доктор очевидно е умна жена и не вярвам, че един евтин комплимент като този ще бъде достатъчен да я накара да падне в ръцете му. ’’

’’Ще се обзаложа с теб на десет долара, че ще го направят тази вечер,’’ каза дебелият мъж протягайки дясната си ръка към своят колега.

’’Добре, така да бъде,’’ съгласи се другият, стискайки голямата ръка, която му беше подадена.

Космическия кораб Теос – Мистериозният обект

Обектът, който се появи пред двамата учудени пътника не приличаше на нищо, което природата би могла някога да създаде, въпреки безграничното си въображение. Той беше на външен вид като метално цвете с три дълги листенца и без стебло, и централно разположен, леко конусообразен плодник. Задната част на плодника беше приела формата на шестоъгълна призма, основната повърхност, на която беше леко по-голяма от тази на конуса, който се намираше на срещуположната страна, която служеше за опора на цялата структура. Правоъгълните листенца се разширяваха от трите равномерно разположени страни на шестоъгълника, с дължина поне четири пъти по-голяма то тази в основата.

‘’Прилича на някакъв вид стара вятърна мелница. Като тези, които са използвали в големите източни прерии преди векове, ‘’ извика Петри, без да маха очите си от обектът върху големия екран. Азакис почувства тръпки надолу по гръбнакът си. Той си спомняше някои стари прототипи, които старейшините предполагаха, че е изучил преди тяхното заминаване.

‘’Трябва да е космическа сонда, ‘’ заключи той. ‘’Виждал съм няколко от тези с повече или по-малко същият дизайн в старите GCS архиви, ‘’ продължи той, бързайки да извлече толкова информация, колкото можеше от N^COM.

‘’Космическа сонда? ‘’ попита Петри обръщайки се към своята компания с учуден поглед. ‘’И кога сме я пуснали? ‘’

‘’Не мисля, че е наша. ‘’

‘’Не е от нашите? Какво имаш в предвид? ‘’

‘’Имам в предвид, че не е нито построена, нито пусната от жителите на планетата Нибиру. ‘’

Изражението на Петри ставаше все по-замаяно. ‘’Какво имаш в предвид? Не ми казвай, че ти също вярваш в тези глупости за извънземните? ‘’

‘’Това, което знам е, че нищо подобно на това не е било построявано на нашата планета. Аз проверих GCS архивите и нищо не наподобява обектът, който имаме тук. Даже и никой от плановете на проекти, които никога не са били реализирани.

‘’ Това не е възможно! ‘’ изкрещя Петри. ‘’Този твой N^COM трябва да е извън фаза. Провери отново. ‘’

‘’Съжалявам, Петри. Вече два пъти съм го проверил и съм абсолютно сигурен, че това не е наша работа. ‘’

Системата за гледане на къси разстояния генерира триизмерно изображение на обектът, прецизно възстановявайки всеки минутен детайл. Холограмът се носеше в центъра на контролната стая, висейки на половин метър над пода.

С едно движение на дясната ръка, Петри започна да го върти бавно, изучавайки отблизо всеки детайл.

‘’Изглежда, че е направен от метална сплав с ниска плътност, ‘’ отбеляза той с решително по – техничен тон, отколкото този преди минути, когато беше поразен от изумление. ‘’Би трябвало двигателите да се задвижват от тези три листенца. Изглежда, че са покрити с някакъв вид чувствителен към светлината материал. ‘’ Най-накрая той беше започнал да се занимава със системните копчета. ‘’Плодникът трябва да е някакъв вид радио антена, а шестоъгълната призма определено е ‘’мозъкът ‘’ на това нещо. ‘’

Петри местеше холограмата все по-бързо, извъртайки я във всички посоки. Внезапно той спря и извика ‘’Погледни тук. Какво мислиш, че е това? ‘’ попита той, увеличавайки малка част. Азакис се приближи възможно най-близо. ‘’Приличат на символи. ‘’

‘’Аз бих казал, че това са два символа, ‘’ коригира го Петри, ‘’или да бъдем по-точни, един чертеж и четири символа доближени един до друг. ‘’

Азакис все още търсеше нетърпеливо из O^COM, опитвайки се да открие нещо за GCS. Все още нямаше нищо, което да съвпада с обектът пред тях.

Схемата представляваше правоъгълник състоящ се от петнадесет хоризонтални червени и бели ивици. В горният ляв ъгъл имаше друг син правоъгълник състоящ се от петдесет бели петолъчки. От дясно имаше четири символа:

ЮНОНА

‘’Изглежда като някакъв надпис, ‘’ Азакис предположи. ‘’Може би символите представляват името на хората, които са създали сондата. ‘’

‘’Или може би това е нейното име, ‘’ заспори Петри. ‘’Сондата е наречена Юнона и този цветен правоъгълник е символ на създателите си. ‘’

‘’Каквото и да е то, не е създадено от нас, ‘’ заяви Азакис. ‘’Мислиш ли, че може да има живот в нея? ‘’

‘’Наистина не мисля. Поне, не такъв, какъвто познаваме. Единственото място, където би могло да има е задната капсула, а тя е твърде малка, за да побере човешко същество. ‘’

Даже докато говореше, Петри вече беше започнал да сканира сондата, търсейки някакъв знак за живот в нея. След няколко секунди, серия от символи се появи на екранът и той бързо се опита да преведе на спътника си.

‘’Според нашите сензори вътре няма живот. Изглежда даже, че няма никакво оръжие също така. От предварителният анализ, аз бих могъл да кажа, че това нещо е някакъв вид разузнавателен кораб изследващ средната част на слънчевата система, в търсене на кой знае какво. ‘’

‘’Би могло да бъде, ‘’ съгласи се Азакис. ‘’Но въпросът, който ние трябва да зададем е: От кого е изпратен? ‘’

‘’Е, ‘’ каза Петри, ‘’ако изключим присъствието на мистериозни извънземни, бих казал, че единствените способни да създадат такава конструкция биха могли да бъдат твоите стари ‘’земни приятели. ‘’

‘’Но какво говориш? Последният път, когато ги оставихме, те все още пътуваха на гърба на кон. Как биха могли да достигнат такава степен на развитието си за такъв кратък период от време? Изпращането на сонда да обикаля космоса не е малка стъпка. ‘’

‘’Кратко време? каза Петри, гледайки го право в очите. ‘’Не забравяй, че за тях са минали почти 3600 години от тогава. Имайки в предвид, че тяхната средна продължителност на живот е между петдесет и шестдесет години най-много, поне шест поколения трябва да минат. Може би те са станали много по-интелигентни, отколкото си представяме, че биха могли да бъдат. ‘’

‘’И вероятно това е причината старейшините да са толкова разтревожени за тази мисия, ‘’ добави Азакис, опитвайки се да следва реда на мисли на приятелят си. Те са го очаквали или поне са го считали за възможно. ‘’

‘’Е, те можеше да ни споменат нещо. Гледката на това нещо почти ми докара удар. ‘’

‘’Това е обикновена спекулация, ‘’ каза Азакис, потривайки брадичката си с палец и показалец, ‘’но изглежда, че има смисъл. Ще се опитам да се свържа със старейшините. Опитай се да получиш малко повече информация от тях, ако имат някаква. Междувременно, се опитай да разбереш повече относно това нещо. Анализирай настоящият му курс, скорост, маса и т. н. и се опитай да направиш някакво предположение относно неговата дестинация, кога е тръгнало и какви данни е записало. Аз искам да знам, колкото е възможно повече за това което ни очаква там. ‘’

‘’Добре, Зак, ‘’ съгласи се Петри, докато цветните холограми с безкрайните число или числа и формули трептяха във въздуха около него.

‘’И не забравяй да анализираш частта, която си идентифицирал като антена. Ако тя наистина е това, което казваш, тя ще може да предава и приема. Не бих бил щастлив ако нашата неочаквана среща вече е докладвана на този, който е изпратил сондата. ‘’

Казвайки това, Азакис си проправи път към кабината H^COM, единственото място на корабът оборудвано за комуникация на дълго разстояние. Тя беше разположена между изход осемнадесет и деветнадесет на вътрешните модули за трансфер. Вратата се отвори с леко свистене и Азакис се плъзна в тясната кабина.

Само господ знае защо са направили това нещо толкова малко……чудеше се той, опитвайки се да се настани върху тясната седалка, която се спусна автоматично. Може би не искат да я използваме твърде често…

Докато вратата се затваряше отново след тях, той започна да издава серия от команди на конзолата пред него. Отне няколко секунди на сигнала да се стабилизира. Внезапно, на холографският дисплей, подобен на този в неговата стая, започна да се очертава хлътналото, набраздено лице на неговият старейшина началник.

‘’Азакис, ‘’ каза мъжът, усмихвайки се и бавно вдигна кокалеста си ръка с признание. ‘’Какво толкова спешно те накара да се обадиш на беден, стар човек като мен? ‘’

Той никога не се беше опитвал да разбере точната възраст на шефа си. На никой не беше позволено да знае толкава лична информация относно старейшините. Със сигурност те са били свидетели на много революции около слънцето. Въпреки това, неговите очи се стрелкаха наляво надясно с повече жизненост, отколкото притежаваше той.

‘’Ние се свързахме с нещо изненадващо, поне за нас, ‘’ започна Азакис, избягвайки предисловията, опитвайки се да гледа право в очите на другия. ‘’Ние почти се сблъскахме с неидентифициран обект, ‘’ продължи той, изучавайки изражението върху лицето на старейшината.

‘’Обект? Кажи ми повече, момчето ми. ‘’

‘’Петри все още го анализира, но ние мислим, че би могло да бъде някакъв вид сонда, и сме сигурни, че не е наша. ‘’ Очите на старейшината се отвориха широко. Даже той изглеждаше изненадан.

Открихме някакви странни символа гравирани върху корпусът на език, който не разпознаваме, ‘’ добави той. ‘’Изпращам всичките данни. ‘’

За момент, старейшината изглеждаше разсеян. Използвайки своят O^COM, той анализира потокът от информация, който влизаше.

След няколко дълги минути, неговите очи се обърнаха да погледнат Азакис. Накрая, с тон, който не показваше емоция, той отговори, ‘’Ще свикам спешна среща на съвета на старейшините. Всичко показва, че вашите първоначални предположения са верни. Ако това е вярно, ще е необходимо да преработим плановете си незабавно. ‘’

‘’Ще чакам инструкции, ‘’ и казвайки това, Азакис прекъсна комуникацията.