Kitabı oku: «Обратно Към Земята», sayfa 5

Назирия – Вечерята

Полковникът и Елиза вече пресушаваха третата си чаша с шампанско, а атмосферата между тях беше станала значително по-малко официална.

‘’Трябва да кажа, Джак, че този Масгоуф е божествен. Няма да мога да го изям. Огромен е. ‘’

‘’Да. Наистина е чудесен. Трябва да отправим нашите комплименти към главния готвач. ‘’

‘’Може би трябва да се омъжа за него, за да може да ми готви, ‘’ каза Елиза смеейки се леко пресилено. Алкохолът беше започнал да оказва ефектът си.

‘’Не. Той ще трябва да изчака на опашката. Аз бях първи. ‘’ Рискува той с тази шега, надявайки се, че няма да бъде неподходяща. Елиза се престори, че не я е забелязала и продължи да си хапва от есетрата си.

‘’Наистина ли не си женен? ‘’

‘’Не. Никога не съм имал време за това. ‘’

‘’Това е старо оправдание, ‘’ каза тя, отправяйки му закачлив поглед.

‘’Е всъщност, веднъж почти щях, но военният живот не влияе твърде добре на брака. А ти? добави той, променяйки темата, която още беше болезнена за него. ‘’Била ли си някога омъжена? ‘’

‘’Шегуваш ли се? Кой ще се събере с жена, която прекарва по-голямата част от времето си обикаляйки света и копаейки земята като молец, и наслаждавайки се да осквернява гробове на хиляди години? ‘’

‘’Ясно, ‘’ каза Джак, усмихвайки се горчиво. ‘’Ти очевидно не си готова за брак. ‘’ И вдигайки чаша, той предложи меланхолично ‘’За

нас. ‘’

Сервитьорът пристигна с още няколко Самуунс¹³ прясно изпечени от фурната, което за щастие прекъсна този момент на тъга.

Благодарен за това прекъсване, Джак се опита бързо да изгони поредица от спомени, които внезапно нахлуха в умът му. Беше минало. Точно сега имаше една красива жена, която беше седнала с него и трябваше да и обърне внимание. Това се оказа, че не е толкова трудно.

Нежната музика около тях беше подходяща. На светлината на трите свещи сложени в центъра на масата, Елиза изглеждаше прекрасно. Нейната коса имаше златни и медни отблясъци, а нейната гладка кожа имаше загар от слънцето. Проницателните и очи бяха с най-дълбокото зелено. Използвайки меките си устни, тя се опитваше да отдели парче есетра от костта, която държеше между пръстите си. Толкова секси.

Елиза със сигурност нямаше да остави моментът на слабост у полковникът да отмине. Тя постави костта на ръба на чинията си и засмука сокът от палецът и пръстите си с очевидна небрежност. Привеждайки главата си, тя се втренчи в него толкова настоятелно, че Джак се изплаши сърцето му да не изскочи от гърдите и да падне в чинията му.

Осъзнавайки, че вече не владее ситуацията, полковникът се опита да дойде на себе си. Той беше твърде стар, за да се държи като влюбен ученик, но имаше нещо в нея, което той намираше неустоимо привлекателно.

Поемайки си дълбок дъх, той забърса с ръце лицето си и се опита да каже ‘’Мислиш ли, че може да изядем това последно парче? ‘’

Тя се усмихна, нежно все последното късче есетра и, навеждайки се напред го поднесе към устата си. В тази поза, деколтето на роклята и се разтвори леко, разкривайки нейните пищни гърди. Джак, видимо смутен, отхапа малко парченце. Той, обаче не можа да се въздържи да докосне устните си с пръстите и. Той почувства нарастващо чувство на възбуда. Елиза си играеше с него като котка с мишка и Джак беше неспособен да и се противопостави.

След това, като едно невинно момиче, тя седна обратно на столът си сякаш нищо не се беше случило и даде знак на високият, слаб сервитьор, който пристигна на мига.

‘’Мисля, че е време за малко хубав каргамонов чай. Какво каза, Джак? ‘’

Все още възстановяващият се от предишната случка, той измърмори нещо като ‘’Ъъъ, да. Добре…‘’ Оправяйки якето си, той се опита да придобие по-небрежен тон, добавяйки ‘’Вярвам, че е страхотен за храносмилането. ‘’

Той осъзна, че е казал нещо смешно, но в този момент не му дойде нищо друго на ум.

‘’Всичко беше много хубаво, Джак. Беше прекрасна вечер. Но ние не трябва да забравяме причината за нашата среща тази вечер. Има нещо, което трябва да ти покажа, спомняш ли си? ‘’

В този момент, полковникът за всичко друго, но не и за работа. Тя беше права, обаче. Имаше много по-важни неща, които бяха изложени на опасност, отколкото един глупав флирт. Истината беше, че за него флиртът не изглеждаше глупав.

‘’Разбира се, ‘’ отговори той, опитвайки се да възстанови своето авторитетно изражение. ‘’Нямам търпение да разбера какво си открила. ‘’

В този момент, дебелият мъж в близката кола, който чуваше всичко, изкрещя ‘’Каква кучка! ‘’ Всички жени са едни и същи. Първо те карат да се чувстваш така сякаш ще те заведат на луната, после те изхвърлят сякаш нищо не се е случило. ‘’

‘’Мисля, че твоите десет долара скоро ще бъдат в моят джоб, ‘’ каза по-слабият мъж, съпровождайки коментарът си със сърдечен смях.

‘’Да ти кажа истината, пукната пара не давам с кого ще си легне професорът. Не забравяй, че ние сме тук само, за да разберем какво знае тя. ‘’ Докато се опитваше да намери по-удобно позиция на седалката си, защото гърбът беше започнал да го боли, той добави, ‘’Ние трябва да намерим начин да сложим камера в проклетият ресторант. ‘’

‘’Да, ако може под масата. По този начин ще имаме добра гледка към работите и. ‘’

‘’Идиот. Кой задник те сложи в тази мисия? ‘’

‘’Шефът, приятелю мой. И те съветвам да не го обиждаш. Той знае за устройствата за подслушване и дори вероятно подслушва тази кола. ‘’

Едрият мъж потрепна. За момент той си помисли, че сърцето му е спряло да бие. Той градеше кариера и да обиди своят пряк началник не беше верният начин да напредне.

‘’Престани да говориш глупости, ‘’ каза той, опитвайки се да звучи сериозно и професионално. ‘’Мисли само за това да свършим работата и нека се върнем в базата с нещо конкретно. ‘’ Докато казваше това, той гледаше в една точка в нощният мрак, която не беше точно определена през леко запотеното предно стъкло.

Елиза извади своят любим компютър от чантата си. Поставяйки го на масата, тя започна да разглежда снимките. Полковникът, чието любопитство беше нараснало, се опита да се фокусира върху нещо, но ъгълът не му позволи. Намирайки това, което търсеше, тя стана и се измести на мястото до него.

‘’Сега, ‘’ започна тя. ‘’Настани се удобно. Това е дълга история. Ще се опитам да я обобщя, колкото е възможно. ‘’

Минавайки бързо надолу по екрана на компютъра, тя намери една снимка на табелка гравирана със странни рисунки и клинообразни писания.

‘’Това е снимка на една от табелките открити в гроба на крал Болдуин II от Иерусалим, ‘’ продължи Елиза. ‘’Смята се, че той е бил първият, който е отворил Пещерата Макпела, известна също така като Пещерата на патриарсите през 1119. Това е там, където Аврам и неговите синове Исаак и Якоб се вярва, че са били заровени. Тези подземни гробове са били открити под това, което днес се нарича Джамията или Светилището на Аврам в Хеброн на Уест Банк. ‘’ В този момент, тя му показа една снимка на джамията.

‘’В тези гробове, заедно с много други неща, кралят е открил комплект от табели, които са принадлежали на Авраам. Дори се вярва, че представляват някакъв вид дневник, който той е водел, и където е записвал някои от най-значимите събития в живота си. ‘’

‘’Неговият пътепис, ‘’ предположи Джак, надявайки се да направи добро впечатление.

‘’В известен смисъл, да. За някой от този период на историята, той е писал много докато е пътувал.

Тя избра друга снимка и продължи да обяснява. Най-великите експерти по езикът и графичните изображения на всички времена са се опитвали да преведат какво е записано на тази табела. Очевидно, има различни мнения но всички са съгласни, че това, ‘’ продължи тя, увеличавайки един детайл върху снимката, ‘’може да бъде преведено като ‘’плавателен съд‘’ или ‘’амфора на боговете‘’. ‘’ После има думите ‘’погребение ‘’, ‘’тайна ‘’ и ‘’защита ‘’, които са доста ясни. ‘’ Джак започваше да се чувства малко объркан, но продължи да кима с глава, за да увери Елиза, че е разбрал перфектно. Тя го погледна за миг, после продължи. ‘’Този символ, от друга страна,‘’ каза тя, настройвайки екрана, за да направи изображението, колкото се може по ясно, ‘’би, според някои, представлявал гроб и гробът на бог. От друга страна, тази част вероятно описва един от боговете предупреждавайки или даже заплашвайки хората събрани около него.’’ Полковникът, отчасти заради алкохола или отчасти заради опияняващият парфюм излъчващ се от Елиза, и вероятно отчасти поради това, че се беше изгубил в очите и, повече не следеше това, което казваше тя. Въпреки това, той продължи да кима, сякаш всичко му беше ясно.

’’Накратко,’’ каза Елиза, която беше забелязала, че Джак ставаше все по-объркан,’’експертите са интерпретирали съдържанието на тази табела като описание на събитие, за което е потвърдено, че се е случило по времето на Аврам, при което предполагаемият бог или най-общо казано богове, са я скрили или заровили в близост до един от техните гробове. Тя е била нещо ценно, поне за тях. ’’

’’Това изглежда нелогично,’’ започна Джак, опитвайки се да каже да каже нещо по въпроса. ’’Да се каже, че нещо ценно е заровено близо до гробът на боговете. Не е сякаш, че те са предоставили GPS координати. Това би могло да се отнася за почти всичко, навсякъде. ’’

’’Ти си прав, но всички надписи, особено тези датиращи от толкова дълго време, трябва да преминат през процес на превеждане и контекстуализация. Ето защо са експертите. И аз съм един от тях, между другото. ’’ Като каза това, тя се престори на модел позиращ пред фотоапаратите на папараци.

’’Добре, добре. Аз знам колко си умна. Но точно сега се опитай да изясниш това на нас обикновените простосмъртни. ’’

’’По същество,’’ продължи Елиза, след като се успокои,’’анализирайки и сравнявайки всички исторически открития, включително факти, легенди, слухове и така нататък, единодушното мнение на най-великите умове в света е, че има елемент на истина в тази възстановка. На база на това, те пускат археолозите от цял свят да търсят този мистериозен обект. ’’

’’Но къде е мястото на ЕЛСАД във всичко това?’’ Полковникът беше започнал да възвръща своята мозъчна функция. ’’Това, което ми казаха беше, че това изследване има за цел да възстанови някакви въображаеми артефакти за извънземни.’’

’’И може би това е точно така,’’ отговори Елиза. ’’Сега е широкоразпространено вярването, че тези’’богове’’, които през древни времена са обикаляли около Земята, не са били нищо друго, а хуманоиди от планета извън слънчевата система. Поради тяхното технологично превъзходство, особено в медицината и науката, в голяма степен е възможно те да бъдат погрешно взети за божества, които могат да вършат чудеса. ’’

’’Ясно,’’ прекъсна я Джак. ’’Ако аз се окажа пред племе в средата на Амазония в Апашки боен хеликоптер и започна да изстрелвам ракети, дори аз бих могъл да бъда объркан за ядосан бог.’’

’’Това точно е ефектът, който те са имали върху хората по това време. Имало е даже някои, които са вярвали, че тези извънземни са имплантирали зрънце на интелекта в Хомо Еректус, по този начин трансформирайки ги само след няколко хиляди години в това, което ние днес наричаме Хомо сапиенс. ’’

Елиза погледна внимателно полковникът, чието изображение излъчваше удивление и реши да направи удар под кръста. ’’Да си кажа истината, като човек ръководещ тази мисия, си мислех, че си по-добре информиран.’’

’’Аз също си мислех така,’’ избъбри Джак. ’’Очевидно, властимащите следват правилото’’колкото по-малко се говори за нещо, толкова по-добре.’’ Гняв беше започнал да заема мястото на предишната сладникава сантименталност.

Усещайки това, Елиза сложи компютъра си на масата и поднесе лицето си толкова близо до това на полковника, че за момент той задържа дъхът си, мислейки, че тя дори иска да го целуне. ’’Сега към най-хубавата част,’’ каза тя.

Връщайки се на мястото си с бързо движение, тя му показа друга снимка. ’’Докато всеки се беше втурнал да търси този известен’’Гроб на боговете’’, опитвайки се да рови из египетските пирамиди, най-вече в гробовете не боговете, аз формулирах различна интерпретация на това, което е гравирано върху табелата, която мисля, че е вярната. Погледни това, ’’ каза тя самодоволно показвайки му изображението, което изобразяваше текстът според нейната собствена интерпретация.

Двамата стари приятели слушащи разговорът на вечерящите биха дали всичко, за да могат да видят снимките, които бяха показани на полковника.

’’По дяволите!’’ изкрещя по-едрият. ’’Трябва да се докопаме до това преносимо устройство.’’

’’Да се надяваме, че поне един от тях ще го прочете на глас,’’ отговори по-слабият му другар.

’’Да се надяваме, че тази романтична вечеря ще свърши скоро. Става ми лошо от това да стоя навън в тъмното и още повече, съм гладен. ’’

’’Гладен? Какво имаш в предвид? Ти току що изяде моята част от сандвичите. ’’

’’Не цялата, приятелю мой. Има един останал и аз възнамерявам да го изям. ’’ Самодоволно, той се обърна, за да го извади от една чанта на задната седалка. При обръщането, обаче, неговото коляно натисна старт бутона на записващата система, която издаде слабо бийпкане и изгасна.

’’Ти, непохватен идиот! Опитваш се да привлечеш внимание ли? ’’ Слабият побърза да включи отново уреда. ’’Сега ще трябва да рестартирам системата и това ще отнеме поне минута. Моли се само да не кажат нещо важно, в противен случай този път ще сритам дебелият ти задник до Персийския залив! ’’

’’Съжалявам,’’ каза дебелият с тих глас. ’’Мисля, че е време да минеш на диета.’’

’’Боговете са заровили плавателният съд с ценностите в него на юг от храмът, заповядвайки на хората да стоят далеч от него докато не се върнат, от страх, че някакво ужасно бедствие ще сполети всички народи. Четири огнени пазителя били поставени там, за да пазят мястото.

’’Така го преведох аз,’’ каза Елиза гордо. ’’Според мен, правилното му име не е’’гроб’’, а ’’храм’’, и Зикарат на Ур, където беше извършено моето изследване, не е нищо друго освен един храм издигнат за боговете. Разбира се има няколко Зикарат в тази област, но никой от тях не е толкова близо до къщата принадлежаща на човекът, който, се предполага, че е този, който е писал върху табелките: скъпият стар Аврам. ’’

’’Много интересно.’’ Полковникът разглеждаше внимателно текстът. ’’Мястото, което всеки идентифицира като Къщата на Аврам е само на няколко стотин метра от храмът.’’

’’Също така,’’ Елиза продължи,’’ако тези същества наистина са били извънземни, представи си колко интересно би било това плавателно средство за военните. Може би даже повече, отколкото ’’ценните континенти.’’

Джак се замисли за момент, после отговори, това е причината за целият този интерес към ЕЛСАТ. Заровеното плавателно средство би могло да бъде нещо много повече от прост керамичен контейнер. ’’

’’Много добре. И сега моментът на истината, ’’ извика Елиза театрално. ’’Дами и джентълмени, сега ви представям това, което открих тази сутрин.’’

Тя докосна монитора и една нова снимка се появи на устройството.

’’Но това е същият символ, като този на табелката,’’ възкликна Джак. ’’Точно. Но аз направих тази снимка едва днес, ’’ отговори Елиза, чувствайки се доволна от себе си. ’’Очевидно, Аврам е използвал същият символ, за да представи’’боговете’’ като самаряни, които вече са използвали: звезда с дванадесет планети около нея и, която случайно е същата като тази, която аз открих гравирана върху капака на’’контейнера’’, който ние сме на път да изровим.

’’Това би могло да не означава нищо,’’ отбеляза Джак. ’’Може би е просто съвпадение. Този символ би могъл да има стотици значения. ’’

’’Мислиш ли? Какво ще кажеш за това? Какво мислиш, че е? ’’ попита тя, показвайки му последната снимка.’’Ние направихме тази от външната част на контейнера, използвайки преносимо рентгеново оборудване.’’

Всичко, което Джак може да направи, беше да се втренчи в почуда, неговите очи бяха широко отворени.